Нил Шустерман - Косачи

— А какво се очаква от мен, когато отида?

Косач Кюри извърна решителен поглед към нея, който само подчерта важността на думите ѝ. Вероятно тоналистите биха го нарекли „резонанс“.

— Щом стигнеш там, ще знаеш какво да направиш.

В този момент се разнесе твърде добре познатото блъскане по входната врата.

Цитра пое по заснежения склон, като се прикриваше край боровете по пътя си. Болките в ставите ѝ напомняха, че остават още няколко часа до пълното ѝ възстановяване. Откри навеса, под който беше паркиран общественият автомобил, както ѝ беше казала Косач Кюри. Той се включи, щом Цитра влезе в него, и попита за дестинация. Не беше толкова глупава, че да я издаде.

— На север — рече. — Просто на север.

В мига, в който потегли, се чу експлозия, а после и още една. Обърна се назад, но видя единствено черния дим, който започваше да се издига над върховете на дърветата. Изпълни я ужас. Мъж, облечен в роба, подобна на тази на приятелката на Косач Кюри, изтича откъм дърветата на пътя зад нея. Тя го зърна само за миг, а след това последва остър завой и той се скри от погледа ѝ.

Чак след като общественият автомобил премина надолу през планината и се включи в главния път, Цитра погледна листа, който ѝ беше дала Косач Кюри. За миг се почувства така, сякаш костите ѝ отново се раздробяват, но усещането отшумя и премина в измъчена решителност. Сега вече разбра.

Щом стигнеш там, ще знаеш какво да направиш.

Да, определено знаеше. Отново погледна листа хартия пред себе си. Трябваше да запомни само адреса, тъй като името вече ѝ бе познато.

Джералд ван дер Ганс.

Бурята ѝ беше говорила за него, а ето че сега и Косач Кюри го споменаваше. На Цитра ѝ предстоеше дълго пътуване, а в края му я чакаше много работа за вършене. Цитра не можеше да прилага Прибирането, но имаше право да настоява за отмъщение. Щеше да намери начин да постигне справедливост срещу този убиец на Косачи по един или друг начин. Никога преди не беше изпитвала такава благодарност, задето носи чанта, пълна с оръжия.

Проблемът беше твърде деликатен, че да бъде оставен на Гвардията на Острието, и макар Косач Сан Мартин да мразеше да го третират като обикновен служител на реда, съзнаваше, че залавянето на момичето от Средмерика ще отбележи точка в негова полза. Знаеше, че девойката е там, преди дори да потропа на вратата. Помощникът му — свръхентусиазиран младши Косач на име Бело, вече беше включил ДНК детектора и улови следите още с излизането им от колата.

Сан Мартин извади оръжието си и приближи входа на хижата. Държеше пистолет, който притежаваше от деня на ръкополагането си, даден му от неговия ментор. Избираше го за всяко Прибиране — запазената му марка — и макар че днес не очакваше да прибегне към това, се чувстваше по-добре от факта, че оръжието му е под ръка и е заредено. Пък и освен за Прибирането можеше да е от полза за нечие обезвреждане, въпреки че го бяха предупредили да не предприема действия срещу никого, особено срещу момичето — поне не смъртоносни, заради фиаското, на което сега се опитваше да сложи край.

Той потропа на вратата, а после още веднъж. Беше готов да я разбие с ритник, но в този момент отвори не друг, а самата Косач Мария Кюри. Сан Мартин се опита да прикрие смайването си. Marquesa de la Muerte беше известна по целия свят с ранните си постижения. Жива легенда навсякъде, не само на север.

— Има звънец на вратата, не го ли забелязахте? — попита тя на отличен испански и Косач Сан Мартин остана зашеметен. — На обяд ли идвате?

В първия момент не можа да продума, притеснен от неизгодната си позиция, но после възвърна отчасти самообладанието си.

— Дошли сме за момичето — отсече. — Няма смисъл да отричате, че е тук, вече ни е известно — и той посочи към Бело, чийто ДНК детектор светеше в червено.

Косач Кюри погледна вдигнатия пистолет на Сан Мартин и издаде пренебрежителен звук, но с такъв авторитет, че той усети как неволно сваля оръжието.

— Тя беше тук — заяви Кюри, — ала вече не е. Замина за антарктически курорт на ски. Може би ще я настигнете, ако побързате.

Чилиаржентинският Форум на Косачите не се славеше с чувство за хумор и Косач Сан Мартин не беше изключение. Нямаше да допусне да го правят на глупак, макар да стоеше изправен пред истинска знаменитост. Той я избута и нахълта в хижата, където чиларжентински Косач, чието име не можеше да си спомни, стоеше в също толкова предизвикателна поза като Косач Кюри.

— Претърсете всичко, щом искате — каза вторият Косач, — но ако счупите нещо…