Нил Шустерман - Косачи

— А сега какво? — попита Цитра.

— Ще чакаме.

Цитра вдигна качулката на главата си и разбира се, само няколко минути по-късно един мъж тръгна напред от самия край на вагона. Беше облечен като всички останали пътници, само дето се движеше бавно и поглеждаше към предмет в дланта си, който приличаше на телефон, но не беше.

— Не помръдвай — прошепна Косач Посуело на Цитра. — Не му преотстъпвай контрол върху ситуацията.

Устройството започна да цъка като гайгеров брояч, щом мъжът стигна до тях, открил целта си.

— Цитра Теранова? — обади се той.

Цитра спокойно свали качулката си. Сърцето ѝ биеше до пръсване, но нямаше да допусне да си проличи.

— Поздравления — отговори тя. — Открихте ме. Получавате златна звезда.

Той се стъписа, но изненадата му не го спря.

— Вземам ви под своя опека — обяви и извади електрошокова палка. — Не опитвайте съпротива, само ще влошите положението си.

Сега Косач Посуело се обърна към него.

— По чие разпореждане вършите това?

— По силата на пълномощия от Лаутаро, Свещено острие на Чилиаржентинския регион, и Свещеното острие Ксенократ от Средмерика.

— Нито един от двамата няма юрисдикция тук.

Онзи се изсмя.

— Извинете ме, но…

— Няма да ви извиня — отвърна Посуело с точно премерена доза надменност. — Прекосихме границата с Амазония поне преди пет минути. Ако опитате да предприемете по-нататъшни мерки, тя има всички основания да се защитава смъртоносно… дори срещу Косач.

Цитра използва думите му като знак да извади ловния нож, който беше скрила в расото си, и се изправи срещу мъжа.

— Ако направиш дори още една крачка с тази електрошокова палка, ще ти отрежа ръката.

Зад него във вагона на влака се появи кондуктор, за да провери какво става помежду им.

— Господине — заговори Цитра, — този мъж е чилиаржентински Косач, но не носи нито робата, нито пръстена си. Това не противоречи ли на законите в Амазония? — Цитра никога не беше изпитвала такава радост, че е запаметила добре уроците си по история на Косачите.

Кондукторът огледа мъжа от горе до долу, присви очи и му хвърли подозрителен, смразяващ поглед, от който на Цитра да ѝ стане ясно към чия страна клони.

— Освен това всеки чуждестранен Косач трябва да се регистрира преди преминаването на границата — допълни той. — Дори да се промъква през тунел.

Чилиаржентинският Косач бързо кипна:

— Оставете ме да си върша работата, или на мига ще ви избера за Прибирането.

— Не, няма — увери го Косач Посуело толкова спокойно, че Цитра се подсмихна. — Осигурявам му имунитет. Не можете да го изберете за Прибирането.

— Какво?

Тогава амазонският Косач вдигна ръка право към лицето на кондуктора, той я сграбчи и целуна пръстена.

— Благодаря ви, Ваша чест.

— Този човек ме заплаши с насилие — обърна се Цитра към кондуктора. — Настоявам да го свалите на следващата гара, заедно с всички останали дегизирани Косачи, които пътуват с него.

— С най-голямо удоволствие — отвърна кондукторът.

— Не може да го направите — настояваше Косачът.

Но няколко минути по-късно откри, че може.

След като преследвачите ѝ бяха свалени от влака, Цитра се наслади на почивка от непрестанната игра на котка и мишка. Прикритието ѝ така или иначе се беше провалило и тя се преоблече в обикновени дрехи по мярка от багажа си — джинси и блуза на цветя, които не отговаряха много на стила ѝ, но все пак вършеха работа. Тоналистите бяха разочаровани, но в същото време не останаха особено изненадани, че не е една от тях. Оставиха ѝ брошура, която тя обеща да прочете, но подозираше, че няма да го стори.

— Каквато и да е крайната ти дестинация — посъветва я Косач Посуело, — трябва да смениш влака на Амазонската централна гара. Предлагам ти да се прехвърлиш на няколко влака в далечни посоки, преди да се спреш на този, който ти трябва в действителност, за да може ДНК детекторите да изпратят преследвачите ти в най-различни посоки.

Разбира се, колкото повече се мотаеше на гарата, толкова по-голяма ставаше опасността да бъде забелязана, но си струваше риска да се опита да обърка ДНК детекторите и да изпрати преследвачите си за зелен хайвер.

— Не знам защо те преследват — рече Косач Посуело, щом влакът спря на гарата, — но ако разрешиш проблемите си и получиш пръстена си, трябва отново да дойдеш в Амазония. Джунглата се простира през целия континент, както е било и в най-древни времена, и ние живеем под нейния балдахин. Ще видиш, че е великолепно.