Нил Шустерман - Косачи

Той кимна.

— И тя заради мен. Нали ти го каза? Е, беше много отдавна.

Навън най-сетне рукна проливен дъжд.

— Харесва ми как вали тук — продължи той. — Напомня ми, че някои сили на природата не могат да бъдат подчинени докрай. Те са вечни, което е много по-добра алтернатива на безсмъртието.

И те се заслушаха в успокоителната монотонност на капките, докато Цитра се умори толкова, че вече не можеше и да мисли.

— И какво предстои сега? — попита тя.

— Много е просто всъщност. Ти ще си починеш, а аз ще се лекувам. Всичко останало е тема на бъдещи разговори. — После посочи. — Спалнята е там. Очаквам да се наспиш добре цяла нощ, а на сутринта да ми изброиш всичките си отрови, подредени по токсичност.

— Моите отрови?

Въпреки болката и замайването от болкоуспокоителните Косач Фарадей се усмихна.

— Да, твоите отрови. Ти мой стажант ли си, или не?

Цитра не можа да не му се усмихне в отговор.

— Да, Ваша чест, такава съм.

Зимата неумолимо приближаваше. В началото Роуан пресмяташе хората, чийто живот временно бе прекратил, но след това изгуби бройката. Повече от десет на ден, седмица след седмица, месец след месец. Всички се смесваха. За осемте месеца, в които тренира при Косач Годар, беше извършил повече от две хиляди елиминирания, в повечето случаи сред едни и същи хора, отново и отново. Дали го презираха, чудеше се, или приемаха действията му просто като работа? Имаше случаи, в които тренировката изискваше от тях да бягат или дори да се отбраняват. Повечето не се справяха, но имаше и очевидно обучени. На някои от тренировките самите мишени бяха въоръжени. Беше порязван, пронизван и прострелван, но никога толкова жестоко, че да му е необходимо съживяване. Беше се превърнал в изключително добре обучен елиминатор.

— Ти се усъвършенства повече от най-смелите ми очаквания — призна му Годар. — Подозирам, че си носел искрата у себе си, но никога не си допускал, че може да се превърне в такъв изпепеляваш пожар!

И да, беше започнал да изпитва удовлетворение, точно както беше предвидил Косач Годар. Също така, в съответствие с очакванията на Косач Волта, Роуан се презираше заради това.

— Чакам с нетърпение да те ръкоположат — каза му Волта един ден след съвместния им следобеден урок. — Може би аз и ти ще можем да се отделим от Годар. Да извършваме Прибирането със свое собствено темпо и по наш начин. — Но Роуан знаеше, че Волта никога няма да намери подходящ момент да се откъсне от притегателната сила на Годар.

— Предполагаш, че ще изберат мен пред Цитра — отбеляза Роуан.

— Цитра я няма — напомни му Волта. — От месеци няма и следа от нея. Ако покаже лицето си на конклава, Бижутерийната комисия няма да бъде възторжена от дългото ѝ отсъствие. Трябва единствено да преминеш през финалния тест, а ти несъмнено ще победиш.

Точно от това се боеше Роуан.

Новината за изчезването на Цитра беше достигнала до него неофициално. Не беше наясно с всички подробности. Била обвинена за нещо от Ксенократ. Била свикана спешна среща на дисциплинарната комисия и Косач Кюри се появила в нейна защита, за да изчисти името ѝ от обвинения в непочтени действия. Обвинението вероятно бе дирижирано от Годар, тъй като той беше бесен от решението на дисциплинарната комисия да спре преследването. Но дотогава Цитра вече се беше изпарила. Изглежда, дори Косач Кюри нямаше представа къде е.