Нил Шустерман - Косачи

На следващия ден Годар поведе всичките си младши Косачи и Роуан на поход за Прибирането, подклаждан от гнева си. Изпусна парата си докрай на претъпкан есенен фестивал — този път Роуан не успя да спаси никого, тъй като Чомски го държеше плътно до себе си в ролята му на оръженосец. Косач Чомски използва огнехвъргачката си, за да овъгли царевичен лабиринт, така че димът да прогони хората и те да бъдат изловени от останалите Косачи.

Този път в немилост беше Косач Волта, тъй като хвърли контейнер с отровен газ в горящия лабиринт. Изключително ефикасно, но така открадна бройки за елиминиране от Годар и останалите Косачи.

— Направих го от човечност — довери Волта на Роуан. — По-добре е да умреш от газ, отколкото от огън. — А след това добави. — Или да бъдеш покосен точно когато си мислиш, че си се измъкнал от лабиринта.

Може би Роуан грешеше за Волта. Може би щеше да избяга от Годар… но със сигурност нямаше да го направи без Роуан. Още една причина да спечели пръстена.

До края на тази ужасна вечер всички бяха изпълнили квотата си, но кръвожадността на Годар като че ли още не беше задоволена. Гневеше се на системата, макар и само пред учениците си, и копнееше за деня, в който Косачите нямаше да се съобразяват с ограничения в Прибирането.

Цитра се върна при Косач Кюри в Къщата с водопада седмици преди Зимния конклав. Месецът на Светлините тъкмо беше започнал и се разменяха подаръци между приятели и любими хора, за да се отпразнуват древни чудеса, които всъщност никой вече не си спомняше.

За разлика от ужасното пътешествие към северното амазонско крайбрежие, Цитра летя към дома удобно и спокойно. Не се налагаше да се оглежда през рамо през пет минути, тъй като вече никой не я преследваше. Както беше обещала Косач Кюри, името ѝ беше изчистено от всякакви обвинения в непочтеност. И докато Косач Мандела беше изпратил на Косач Кюри бележка, в която молеше за извинение пред Цитра, Свещеното острие Ксенократ не направи подобен жест.

— Ще се преструва, че никога не се е случвало — сподели ѝ Косач Кюри, щом двете поеха с кола от летището. — Това е най-близкото до извинение, на което този човек е способен.

— Но се случи — настоя Цитра. — Наложи се да се хвърля от сграда, за да избягам.

— А на мен ми се наложи да взривя две наистина прекрасни коли — припомни унило Косач Кюри.

— Няма да забравя какво направи той.

— И не бива. Имаш пълното право да съдиш Ксенократ строго… но не прекалено. Подозирам, че в играта има повече променливи, отколкото предполагаме.

— Така каза и Косач Фарадей.

Косач Кюри се усмихна при споменаването на името му.

— И как е нашият добър приятел Джералд? — попита тя и намигна закачливо.

— Информацията за смъртта му е била силно преувеличена — отвърна Цитра. — Занимава се предимно с градинарство и дълги разходки по плажа.

Фактът, че Фарадей още е жив, беше информация, която и двете възнамеряваха да запазят в тайна. Дори Косач Мандела повярва, че Цитра е останала при близки на Косач Кюри в Амазония и нямаше причина да подозира, че не е истина.

— Вероятно ще се присъединя към него на плажа му след стотина години — призна Косач Кюри. — Но засега имам доста за вършене във Форума на Косачите. Предстоят ми твърде важни битки. — Цитра забеляза как стисна волана при тези думи. — Бъдещето на всичко, в което вярваме като Косачи, е заложено на карта, Цитра. Говори се дори за премахването на квотите. Точно затова трябва да вземеш пръстена. Знам, че ще бъдеш точно такъв Косач, какъвто ми е нужен.

Цитра отмести поглед. Без ежедневното извършване на Прибирането обучението ѝ при Косач Фарадей през последните няколко месеца се изразяваше в усъвършенстване на съзнанието и тялото ѝ. Но най-важното, представляваше достигането на морал и етично ниво, към каквито традиционните Косачи трябва да се придържат. Нямаше нищо общо със „старата школа“. Просто така беше правилно. Цитра знаеше, че тези високи идеали отсъстват в обучението на Роуан, но това не означаваше, че не ги пази в сърцето си въпреки кръвожадния си ментор.

— Роуан също може да стане добър Косач — каза Цитра.

Косач Кюри въздъхна.

— Вече не може да му се вярва. Виж какво ти причини на Конклава на жътвата. Можеш постоянно да му търсиш извинения, но истината е, че той вече е неизвестна величина. Обучението под ръководството на Годар е способно да го промени по начин, който никой не би могъл да предвиди.

— Дори да е истина — промълви тихо Цитра, най-сетне стигайки до същината, която обикаляха отдалеч, — не знам как бих могла да го подложа на Прибирането.