Нил Шустерман - Косачи

— Това ще е на второ място сред най-ужасните неща, които някога ще ти се наложи да направиш — съгласи се Косач Кюри. — Все пак ще трябва да намериш начин да го изпълниш, Цитра. Имам вяра в теб.

Ако избирането на Роуан за Прибирането бе второ сред най-болезнените задачи за Цитра, коя ли щеше да е най-болезнената? Не посмя да попита, тъй като наистина не искаше да знае.

В последният ден от годината, само три дни преди Зимния конклав, косач Годар поведе още една експедиция по Прибирането.

— Но ние вече достигнахме квотата си за годината — побърза да им напомни Косач Волта.

— НЯМА да се ограничавам с технически въпроси! — кресна Годар. Роуан си помисли, че Годар дори е способен да удари Волта, но той се успокои и добави: — Докато започнем с Прибирането, в Паназия ще е настъпила Годината на капибара. Доколкото ми е известно, това ни позволява да причисляваме такива случаи на елиминиране към новата година. Така ще се върнем навреме за новогодишното празненство!

Косач Годар реши, че е ден за самурайски мечове, макар Чомски да отказа да се раздели с огнехвъргачката си.

— Известен съм с нея. Защо да накърнявам имиджа си?

До момента Роуан беше придружавал Годар на четири мисии по Прибирането. Откри, че може да избяга във вътрешното си кътче, където беше по-малко от участник, дори не и наблюдател. Отново се превърна в маруля. Незначителен и маловажен. Лесно пренебрежим и забравен. Това беше единственият начин да запази разсъдъка си в кървавия спорт на Годар. Понякога дотолкова забравяха за присъствието му, че в суматохата успяваше да помогне на няколко души да се измъкнат. Друг път се налагаше да стои плътно до Годар, да презарежда или сменя оръжията му. Не знаеше каква ще е ролята му този път. Щом Годар се канеше да използва единствено самурайски меч, нямаше да се налага да бъде негов оръженосец. Въпреки това той заръча на Роуан да вземе допълнителен меч.

Сутринта, докато се приготвяха за излизане, организацията на партито вече течеше с пълна пара. Беше пристигнал камионът за доставки, а масите бяха подредени из цялото имение. Новогодишното празненство беше от малкото предварително подготвени партита на Годар, а списъкът с гостите — пълен със звезди.

Хеликоптерът кацна на предната морава и събори тентата, издигната заради партито, като литнала от маса салфетка.

— Днес ще осигурим така необходимата обществена услуга — обяви Годар прекалено жизнерадостно. — Ще разпръснем малко тълпата. — Но не уточни какво имаше предвид.

След излитането на хеликоптера Роуан изпита неприятно пробождане в стомаха и знаеше, че няма нищо общо с издигането.

Приземиха се в обществен парк, в центъра на празно футболно игрище, покрито с тънка пелена от сняг. В края на парка имаше детска площадка, където прохождащи дечица, необезпокоени от студа и добре екипирани за него, се катереха, люлееха се и копаеха в пясъка. В мига, в който родителите зърнаха Косачите да излизат от хеликоптера, събраха децата си и побързаха да се отдалечат, без да слушат протестите на малките.

— Дестинацията ни е на няколко пресечки оттук — обясни Косач Годар. — Не исках да кацаме прекалено близо и да развалям елемента на изненада. — А след това бащински прегърна Роуан през раменете. — Днес е встъпването в длъжност на Роуан — допълни той. — Днес за пръв път ще извършиш Прибирането!

Роуан отскочи.

— Какво? Аз? Не мога? Аз съм само стажант!

— Като пълномощник, момчето ми! Както ти позволих да раздаваш имунитет с пръстена ми, така ще извършиш и Прибирането днес и бройката ще се причисли към моите. Приеми го като подарък. Не е нужно да благодариш.