Нил Шустерман - Косачи

Изстрелът ѝ беше перфектен. Мъжът извика и падна долу, а Цитра хукна през пясъка, прескочи живия плет и го сграбчи за ризата с две ръце, докато онзи се гърчеше.

— Ще си платиш за това, което си сторил — изръмжа тя.

Тогава видя лицето на мъжа. Беше ѝ познато. Твърде познато. Първичният ѝ инстинкт ѝ подсказа, че това е поредната измама. Чак когато заговори, ѝ се наложи да приеме истината.

— Цитра?

Лицето на Косач Фарадей се беше изкривило в маска на болка и недоумение.

— О, боже, Цитра, какво правиш тук?

В шока си тя го пусна, главата на Косач Фарадей се удари силно в бетона, той изгуби съзнание и моментът придоби още по-ужасяващи измерения.

Прииска ѝ се да се обади за помощ, но кой щеше да се притече след това, което беше сторила?

Отново повдигна главата му и започна нежно да го гали, а кръвта от раненото му коляно се процеждаше между камъните във вътрешния двор, запълваше пукнатините в пясъка и го оцветяваше в мъртвешки червено и кафеникаво там, където засъхваше.

Цитра го завлече вътре. Настани го на канапето и направи турникет, за да спре кръвта. Фарадей простена, започна да се съвзема и щом пелената на безсъзнанието се разкъса, първата му мисъл беше свързана с нея.

— Не бива да си тук — промълви той немощно и завалено заради обезболяващите нанити в кръвоносната му система. Въпреки това лицето му се изкриви в агония.

— Трябва да ви отведа в болница — каза му тя. — Прекалено сериозно е, че нанитите да се справят.

— Глупости. Вече приглушиха най-силната болка. Що се отнася до лечебните, те ще свършат работа и без интервенция.

— Но…

— Нямам друг вариант — прекъсна я той. — Ако отида в болница, Форумът на Косачите ще узнае, че още съм жив. — Той се надигна и направи гримаса. — Благодарение на природата и нанитите коляното ми ще оздравее. Просто ще отнеме време, а такова имам достатъчно.

Тя вдигна крака му, превърза го и седна на пода до него.

— Толкова ли беше възмутена, задето си тръгнах, че търсиш кърваво отмъщение? — попита той леко шеговито. — Твърде обидена ли си, че успях тайно да се оттегля, вместо да избера Самоприбирането?

— Помислих ви за друг — обясни тя. — Човек на име Джералд ван дер Ганс…

— Рожденото ми име — съобщи ѝ той. — Името, от което се отказах, когато станах Почитаемия Косач Майкъл Фарадей. Но това не обяснява присъствието ти тук. Освободих те, Цитра… и теб, и Роуан. Като инсценирах Самоприбиране, освободих и двама ви от стажа. Трябваше да си се върнала към стария си живот и да си забравила, че някога съм те изтръгнал от него. Защо си тук?

— Искате да кажете, че нямате представа?

Той се надигна леко, за да я погледне в очите.

— За какво нямам представа?

И тя му разказа всичко. Как, вместо да бъдат освободени, тя и Роуан са се озовали при Косачи Кюри и Годар. Как Ксенократ се беше опитал да припише убийството на Фарадей на нея и как Косач Кюри ѝ беше помогнала да стигне до местонахождението му. Докато говореха, той притисна очи, сякаш бе готов да ги извади.

— А аз си стоя тук, без да се интересувам от нищо.

— Как може да не сте знаели? — в съзнанието ѝ Фарадей винаги знаеше всичко, дори най-невероятните факти.

Косач Фарадей въздъхна.

— Мария… Косач Кюри… тя е единственият член на Форума на Косачите, който е наясно, че съм жив. В момента съм изцяло скрит от системата. Единственият начин някой да стигне до мен, е да го направи лично. Затова те е изпратила. Ти си едновременно вестоносецът и посланието.

Настъпи неловък момент. Откъм морето се разнесе гръм, доста по-близо от преди. Светкавиците проблясваха по-ярко.

— Наистина ли сте умрели седем пъти заради нея? — попита Цитра.