Нил Шустерман - Косачи

— Мислех, че не обичате Косачи от чужди страни — отвърна му тя с усмивка.

— Има разлика между тези, които сами каним, и тези, които се натрапват — поясни той.

Цитра се постара да остави следи от своето ДНК в поне шест влака, преди да се вмъкне в един на път към Каракас на северното крайбрежие на Амазония. Дори и да имаше агенти, които я търсеха, тя не ги забелязваше, но не беше толкова самонадеяна да си въобразява, че е вън от опасност.

От Каракас Косач Кюри я беше инструктирала да следва линията на северното крайбрежие на изток, докато стигне в град на име Плая Пинтада. Трябваше да избягва ползването на обществени автомобили или други методи на придвижване, които биха могли да издадат местоположението ѝ, но Цитра откри, че колкото повече се приближаваше, толкова повече се засилваше решимостта ѝ. Щеше да стигне дотам и да довърши несигурното си пилигримство, дори да ѝ се наложеше да извърви останалата част от пътя пеша.

Как човек посреща убиец? Не излъчен от обществото елиминатор, а истински убиец. Индивид, който без благословията или дори разрешението му завинаги слага край на човешки живот?

Цитра знаеше, че Бурята предотвратява такава дейност по целия свят. Разбира се, случваше се някой да бъде блъснат пред кола или от покрив в изблик на гняв, но счупеното винаги можеше да се поправи. Извършваха се промени. От друга страна, ръкоположен Косач, който живееше извън юрисдикцията на Бурята, не се ползваше с подобна защита. Съживяването не е автоматично за Косачите — то трябва да бъде поискано. Но кой би могъл да твърди, че Косачът е попаднал в подла игра?

Това означаваше, че макар Косачите да бяха най-властните хора на Земята, можеха да станат и най-уязвими.

Днес Цитра даде обет да защити загиналия. Щеше да постигне справедливост за ментора си. Очевидно Бурята нямаше да застане на пътя ѝ — беше ѝ дала името на убиеца. Същото беше направила и Косач Кюри, когато я изпрати на тази мисията. Финалната фаза от обучението ѝ. Всичко зависеше от действията, които щеше да предприеме днес.

Плая Пинтада. Нарисуваният плаж. Днес крайбрежието беше осеяно с криви, очукани парчета дърво. Под намаляващата светлина на залеза те приличаха на ръце и крака на ужасни създания, които бавно се надигат от пясъка.

Цитра се сви зад изхвърлено от морето дърво във форма на дракон, криейки се в сянката му. От север приближаваше буря, надигаше се в морето и неумолимо се носеше към брега. Далечни светкавици вече проблясваха в дълбокия мрак, в отговор на разбиваща се вълна проехтя гръм.

Цитра разполагаше само със скромния набор от оръжия, както в самото начало: пистолет, сгъваем и ловен нож. Останалите бяха прекалено трудни за криене и ѝ се беше наложило да ги остави, преди да се качи на влака за Буенос Айрес. Случи се едва предишния ден, а ѝ се струваше, че е изминала цяла седмица оттогава.

Домът, който наблюдаваше, представляваше самостоятелна двуетажна постройка като много от къщите на плажа. Повечето от тях бяха скрити зад палми и пъстри райски птици. Отвъд нисък жив плет имаше вътрешен двор с изглед към морето. Лампите в къщата светеха. От време на време сянка минаваше зад завесите.

Цитра обмисли възможностите си. Ако вече беше Косач, щеше да го подложи на Прибирането според методите на Кюри. Нож в сърцето. Бързо и решително. Не се съмняваше в способността си го направи. Но не беше Косач.

Всяка гибелна атака просто би го усмъртила, а само след няколко минути щеше да пристигне линейка дрон и той щеше да бъде съживен. Това, което трябваше да направи тя, бе да го обезвреди. Да го повали, без той да изпада в безсъзнание, и да изтръгне признания. Дали работеше с друг Косач, или действаше сам? Дали беше подкупен като свидетелите? Дали го мотивираше обещание за имунитет, или лична вендета срещу Фарадей? Щом узнаеше истината, Цитра щеше да отведе мъжа при Косач Посуело или някой друг във Форума на Косачите в Амазония. Така дори Ксенократ нямаше да може да изкриви истината. Щеше да изчисти всички обвинения срещу нея и истинският злосторник щеше да получи подобаващо наказание за елиминирането на Косач. Вероятно тогава Цитра можеше да остане тук, в Амазония, и да избегне перспективата за Зимния конклав.

Най-сетне, при отшумяването на здрача, тя чу отварянето на плъзгаща се стъклена врата, надникна зад неравните ръбове на дървените отломки и видя, че той пристъпва във вътрешния двор, за да погледа приближаващата буря. Силуетът му беше идеално очертан на фона на светлината отвътре — като мишена на стрелбище. Нямаше как да я улесни повече. Тя извади пистолета си. Първо се прицели точно в сърцето му — навик, придобит по време на тренировките. Сетне снижи мерника и стреля в коляното му.