Нил Шустерман - Косачи

— Ах, Роуан! Тъкмо навреме — рече той весело. — Запазих отчето за теб.

Свещеникът имаше по-скоро предизвикателно, отколкото уплашено изражение.

— Това, което сторихте тук днес, само ще помогне на каузата ни — заяви той. — Мъчениците свидетелстват много по-добре от живите.

— Мъченици в името на какво? — процеди Годар и почука с острието на меча си по гигантския камертон. — На това? Бих се изсмял, ако не беше така отвратително.

Роуан се приближи, без да обръща внимание на касапницата наоколо, втренчен единствено в Годар.

— Пусни го.

— Защо? Движеща се мишена ли предпочиташ?

— Предпочитам да нямам мишена.

Най-сетне Годар разбра. Ухили се, сякаш Роуан беше казал нещо много приятно или забавно.

— Да не би младият господин да изразява неодобрение?

— Волта е мъртъв — съобщи му Роуан.

Радостното изражение на Годар помръкна, но съвсем малко.

— Нападнали са го тоналистите? Скъпо ще си платят!

— Не бяха те. — Роуан дори не се опита да прикрие враждебността в тона си. — Упражни Самоприбирането.

Годар се сепна. Отчето се опита да се освободи от хватката му и Косачът го удари с такава сила в каменното басейнче, че той изгуби съзнание, а после го пусна на земята.

— Волта беше най-слабият сред нас — отсече Годар. — Не съм напълно изненадан. Щом бъдеш ръкоположен, ще се радвам да заемеш мястото му.

— Няма да го направя.

Годар зяпна слисано срещу Роуан. Добре го огледа. Взираше се натрапчиво. Годар беше проникнал в съзнанието му — дори по-дълбоко, в душата му, — а Роуан не знаеше как да го прогони.

— Знам, че двамата с Алесандро бяхте близки, но той не беше като теб, Роуан, повярвай ми. Никога не е притежавал такава страст. Но ти, да. Виждал съм я в погледа ти. Виждал съм те, докато тренираш. Изживяваш момента. Всяко елиминиране е съвършено.

Роуан осъзна, че не може да отмести поглед от Годар, който беше оставил меча и бе протегнал ръце, сякаш приканваше за прегръдката на Спасителя. Диамантите на робата му блещукаха замайващо от пожара в далечината.

— Можеха да ни нарекат Жътвари — продължи Годар, — но нашите основатели са решили да бъдем Косачи… тъй като ние сме покосяващото оръжие на безсмъртната ръка на човешкия вид. Ти си чудесно оръжие, Роуан, остро и прецизно. А когато замахнеш, е истинско удоволствие да те наблюдава човек.

— Престани! Не е истина!

— Знаеш, че е така. Роден си за това, Роуан. Не се отказвай.

Отчето простена, започна да се връща в съзнание. Годар го вдигна на крака.

— Подложи го на Прибирането, Роуан. Не се съпротивлявай. Прибери го сега. И се наслади.

Роуан стисна здраво оръжието си и се извърна към помътнелия, полусъзнателен поглед на свещеника. Макар да се стараеше да отстоява позицията си, не можеше да отрече силата на внушението.

— Ти си чудовище! — кресна той. — От най-лошите, защото не просто убиваш, но превръщаш и другите в убийци като себе си.

— Не гледаш нещата от правилния ъгъл. Хищникът винаги е чудовище за жертвата си. За газелата лъвът е същински дявол. За мишката орелът е кръвожаден демон. — Той пристъпи напред, все още стиснал здраво отчето в хватката си. — Ти орел ли ще бъдеш, Роуан, или мишка? Ще се издигнеш високо или ще хукнеш да се криеш? Защото днес можеш да избираш само между двете.

Главата на Роуан олекна. Миризмата на кръв и пушек, лъхаща от счупените прозорци, го замая и разми мислите му. Свещеникът не изглеждаше по-различно от мишените, с които тренираше всеки ден, и за миг се пренесе на моравата по време на урок по изкуството на елиминиране. Роуан извади меча си и замахна напред, изпълнен със страст, както беше наредил Годар, и щом си позволи да ѝ се поддаде, се почувства толкова освободен, че нямаше думи да го опише. Много месеци беше тренирал за това и сега най-сетне разбра защо Годар винаги оставяше последния да си иде, преди Роуан да се прицели и да го съсече на парчета.

За да го подготви за днешния ден.

Днес най-сетне щеше да доведе нещата докрай и така щеше да протича всеки ден оттук нататък, щом излезеше да извършва Прибирането — щеше да държи оръжието до последния момент и до последния куршум, докато не останеше никой.

Преди дори да помисли, преди съзнанието му да му каже да спре, той се хвърли напред към свещеника с всички сили, най-сетне стигнал финалната точка.

Мъжът ахна и отстъпи встрани, острието го беше подминало.

Вместо това оръжието на Роуан прониза истинската си цел. Заби се в Косач Годар чак до дръжката.