Нил Шустерман - Косачи

— Пари — оплака се той, щом солената супа се разля по устните му.

— Хайде, хайде — отговори Волта с искрено състрадание. — Все пак ще престане и ще свикнеш.

— Как бих могъл да свикна с нещо подобно? — попита Роуан, ужасѐн от факта колко неясни и слети звучат думите му, сякаш говореше през отвора, през който китовете пръскаха водни фонтани.

Волта му поднесе още една лъжица супа.

— След шест месеца ще ми кажеш, че съм бил прав.

Той благодари на Волта, че отделя време да го посети, за разлика от всички останали.

— Можеш да ме наричаш Алесандро — каза Волта.

— Това ли е истинското ти име? — попита Роуан.

— Не, кретен такъв, това е първото име на Волта.

Роуан предположи, че и останалите във Форума на Косачите не бяха по-наясно.

— Благодаря ти, Алесандро.

Вечерта на втория ден момичето — онова, за което Годар беше обяснил, че е много важно, — дойде в стаята му в един от проблясъците му на съзнание. Как ѝ беше името? Ейми? Еми? О, да… Есме.

— Онова, което ти причиниха, е отвратително — промълви тя със сълзи в очите. — Но ще се оправиш.

Разбира се, че ще се оправи. Нямаше друг избор. В Епохата на смъртните човек или е оживявал, или е умирал. Сега имаше само един вариант.

— Защо си тук?

— Да видя как си — отвърна тя.

— Не… имам предвид тук, на това място?

Тя се поколеба, преди да отговори. След това отмести поглед встрани.

— Косач Годар и приятелите му дойдоха в търговски център близо до дома ми. Всички присъстващи в закусвалнята, с изключение на мен, станаха жертва на Прибирането. После той ми каза да тръгна с него. И аз го направих.

Думите ѝ не обясняваха нищо, но бяха единствената информация, което тя предостави — вероятно само това знаеше. Доколкото Роуан бе видял, момичето не извършваше конкретна дейност в имението. Все пак Годар беше заповядал всеки, който си позволеше да влезе в конфликт с нея, да бъде жестоко наказван. Не биваше да я безпокоят по никакъв начин, а на нея ѝ бе позволено да ходи навсякъде из имота. Есме представляваше най-голямата загадка, която Роуан беше срещнал до момента в света на Годар.

— Според мен ти ще си по-добър Косач от останалите — каза му тя, но не обясни защо мисли така. Вероятно беше просто усещане, което не можеше да е по-далеч от истината.

— Аз няма да стана Косач — отговори ѝ той. Тя беше първият човек, пред когото си го призна.

— Ще станеш, стига да го поискаш — възрази тя. — А аз мисля, че ще поискаш.

Косач Годар не стъпи в стаята на Роуан преди третия ден.

— Как си? — попита. На Роуан му се искаше да се изплюе в лицето му, но знаеше, че така няма да му причини болка, а вероятно само ще предизвика следващ побой.

— Според вас как се чувствам? — отговори Роуан.

Косачът седна на ръба на леглото и огледа лицето му.

— Ела да се видиш — рече, а после му помогна да стане от леглото. Роуан се завлече до гардероб с орнаменти и огледало, в което можеше да се види в цял ръст.

Роуан едва се позна. Лицето му беше толкова отекло, че приличаше на тиква. Виолетови синини по цялата му кожа се преливаха във всички възможни нюанси.

— Тук започва животът ти — заяви Годар. — Това, което виждаш, е умиращото момче. След това ще се появи мъжът.

— Пълни глупости — изтърси Роуан, без изобщо да го е грижа за последствията от думите му.

Годар дори не мигна.

— Навярно… но не можеш да отречеш, че е повратна точка в битието ти, а всяко повратна точка трябва да е белязана от събитие, такова, което неизменно остава жигосано в теб.

Значи сега беше жигосан. И все пак подозираше, че това е само началото на една голяма инициация.

— Светът копнее да бъде като нас — заяви Годар на Роуан. — Да взема и прави каквото пожелае без наказание, нито отплата. Биха откраднали робите ни от гърба ни, стига да можеха. Дадена ти е възможност да станеш по-велик от кралска особа, а тя си струва този малък ритуал, в който те включих.

Годар поседя известно време, като се взираше в лицето на Роуан. После извади уреда за настройване от робата си.

— Вдигни ръце и разтвори крака — нареди той.

Роуан пое дъх колкото може по-дълбоко и изпълни каквото му беше поръчано. Годар обходи тялото му. Роуан почувства гъделичкане в крайниците си, но щом то премина, не усети затоплящия ефект на опиатите, нито притъпяване на болката.

— Продължава да ме боли — оплака се Роуан.

— Разбира се, че продължава. Не съм активирал обезболяващите, а само лечебните нанити. До сутринта ще си като нов и ще бъдеш готов за обучението си. Но от този момент нататък ще усещаш всяка болка в тялото си в пълна степен.