Нил Шустерман - Косачи

Говореше за „Промяната“ като за нещо материално. Нещо, чиято тежест би могла да даде сила на човек само ако я избута.

Спряха пред двойна врата от ковано желязо, която бавно се отвори, за да влязат.

— Пристигнахме — обяви Волта.

Близо четиристотинметровата алея завършваше в сграда, приличаща на дворец. Бяха посрещнати от прислужник, който ги поведе към входа.

Роуан беше връхлетян от силна танцова музика. Навсякъде имаше хора, които се държаха, сякаш е настъпила новогодишната вечер. Цялото имение се тресеше от постоянния ритъм. Присъстващите се смееха, пиеха и избухваха в още по-силен смях. Някои от гостите бяха Косачи — очевидно не само сподвижници на Годар, а и други. Виждаха се и посредствени знаменитости. Останалите бяха просто красиви хора, които се изявяваха като професионални гости за парти. Несъмнено приятелят му Тайгър копнееше да стане такъв. Много хлапета го казваха, но той наистина го мислеше.

Прислужникът ги отведе отзад до огромен басейн, който би подхождал повече на курорт, отколкото на дом. Имаше водопади, воден бар и още щастливи гости, които си бъбреха весело. Косач Годар се намираше в бунгало в дъното на градината, чиято фасада бе отворена към празненството пред него. Беше обграден от други подлизурковци. Носеше отличителната си синя роба, но щом приближи, Роуан забеляза, че е по-ефирна от онази, с която беше облечен на конклава. Робата му за почивка. Роуан се зачуди дали в гардероба си няма и бански костюм, обшит с диаманти.

— Роуан Дамиш! — възкликна Годар, щом приближиха. Поръча на сервитьор, минаващ край тях, да донесе чаша шампанско на Роуан. Младежът не си взе, но Косач Волта грабна една и я натика в ръката му, а после изчезна в тълпата и го остави да се оправя сам.

— Моля, вкуси удоволствието — настоя Годар. — Предлагам само „Дом Периньон“.

Роуан отпи глътка и се зачуди дали стажът му може да пострада заради употреба на алкохол. После си спомни, че правилата вече не се отнасят за него. Отпи още една глътка.

— Организирах тази малка вакханалия в твоя чест — обяви Косачът и посочи с ръка партито.

— Как така в моя чест?

— Така. Това е твоето парти. Харесва ли ти?

Сюрреалистичната показност беше по-опияняваща дори от шампанското, но дали му се нравеше? По-скоро се чувстваше странно, а още по-необичайно беше, че тъкмо той е почетният гост.

— Не знам. Никога досега не съм имал свое парти — призна му Роуан. Беше истина — родителите на Роуан бяха видели толкова рождени дни, че бяха престанали да ги празнуват още преди той да се роди. Чувстваше се истински късметлия, ако изобщо се сетеха да му дадат подарък.

— Е, в такъв случай — каза Косач Годар — нека това празненство е първото от много.

Роуан трябваше да си припомни, че човекът с идеална усмивка, от който се лееше харизма, вместо пот, беше същият, който манипулира ситуацията така, че двамата с Цитра да бъдат поставени в смъртоносно съревнование. Все пак беше трудно да не се впечатлиш от стила му. Колкото и безвкусен да беше целият този спектакъл, определено предизвикваше приток на адреналин. Косачът потупа мястото до себе си като покана към Роуан да седне и момчето се настани от дясната му страна.

— Не гласи ли осмата заповед, че Косачът не може да притежава друго освен робата, пръстена и дневника си?

— Вярно е — съгласи се жизнерадостно Косач Годар. — И аз не притежавам нищо от това. Храната е дарена от щедри благодетели, гостите са тук по своя воля, а изисканото имение ми е благосклонно предоставено дотогава, докогато пожелая да пръскам чар в него.

При споменаването на имението мъжът, който чистеше басейна, вдигна поглед за миг, но после веднага се върна към работата си.

— Трябва отново да прочетеш заповедите — продължи Косач Годар. — Ще видиш, че в тях не се споменава нищо, което да изисква от Косачите да загърбят удобствата, заради които си струва да се живее. Мрачните интерпретации на Косачите от старата школа са реликва от други времена.

Роуан не задълба в темата. Смиреното и сериозно поведение на Косач Фарадей в стила на „старата школа“ бе оформило отношението му към нея. Ако Косач Годар се опиташе да го съблазни с типичния за рок звездите блясък в замяна на отнемането на живот, той щеше да откаже. Но Фарадей беше мъртъв, а Роуан се беше озовал тук, сред непознати, които сякаш бяха на негова страна.

— Щом това е моето парти, не е ли редно да има хора, които познавам?

— Косачът е приятел на света. Разтвори ръце и го прегърни. — Изглежда, Косач Годар имаше отговор за всичко. — Животът ти ще се промени, Роуан Дамиш — допълни той и посочи с ръка басейна, празнуващите, прислужниците и доставчиците на храна, които се стараеха нищо да не липсва край басейна. — Всъщност вече се е променил.