Нил Шустерман - Косачи

Ние променихме това.

Сега ние сме сила, по-могъща от природата.

Вероятно точно поради тази причина Косачите са така обичани като величествена планинска гледка, почитани като тропически гори и уважавани като приближаваща буря.

Ще умра.

Роуан беше започнал да си повтаря това като мантра с надеждата, че ще го преглътне по-лесно. И все пак, като че ли не му ставаше по-лесно да го приеме. Макар да се намираха под ръководството на други Косачи, указът, постановен на конклава, продължаваше да е в сила. Той щеше да елиминира Цитра в края на стажа им или тя щеше да елиминира него. На Косачите щеше да им се стори твърде сладникаво и драматично да го отменят само защото вече не са стажанти на Косач Фарадей. Роуан знаеше, че няма да е по силите му да елиминира Цитра. Единственият начин да избегне тази възможност беше да се провали в съревнованието — да се представя толкова зле до финалния конклав, че да нямат друг избор, освен да дадат косаческата титла на Цитра. Тогава първата ѝ задача — въпрос на чест, щеше да бъде Прибирането на Роуан. Той вярваше, че ще се постарае да бъде бърза и милостива. Ключът беше да не допусне провалите му да изглеждат очевидни. Трябваше да дава вид, че прави всичко по силите си. Никой не биваше да прозре истинския му план. Беше готов за задачата си.

Ще умра.

Преди онзи съдбовен ден в кабинета на директора с Коул Уитлок Роуан дори не познаваше човек, който е умирал. Прибирането беше нещо, за който някой разказва на друг. Роднина на познат на познатия. През последните четири месеца обаче беше станал свидетел на десетки случаи на Прибиране.

Ще умра.

Още осем месеца. Щеше да преживее седемнайсетия си рожден ден и дотам. Въпреки че сам беше направил избора си, мисълта, че ще бъде просто поредната бройка в статистиката на Косачите, го вбесяваше. Животът му беше преминал напразно. Като дете беше маруля. Прякорът му се струваше забавен — почетно звание — а сега се превръщаше в повод за присъда. Животът му течеше безсмислено, а сега щеше да приключи. Изобщо не биваше да приема поканата на Косач Фарадей да става стажант. Трябваше да продължи да води незначителното си съществуване… защото вероятно, но не много сигурно, след време щеше да получи шанс да постигне нещо забележително.

— Не си казал и дума, откакто се качи в колата.

— Ще говоря, когато имам нещо за казване.

Возеше се с Косач Волта в идеално поддържан личен ролс-ройс от Епохата на смъртните, а жълтото облекло на Косача силно се открояваше на фона на тъмния интериор на купето. Не караше Косач Волта — имаше шофьор. Пътуваха през квартал, в който къщите ставаха огромни, а земите — обширни, докато домовете напълно не се изгубиха зад портал, опасан с обрасла с бръшлян масивна ограда.

Волта, един от учениците на Годар, носеше жълта роба, украсена със златисти цитрини. Очевидно беше младши Косач, от стажа му бяха минали само няколко години и навярно бе малко над двайсетгодишен… в епоха, когато броенето на нечии години е било съществено. Чертите и тенът на лицето му бяха подчертано африкански, от което жълтото изпъкваше още по-ярко.

— Е, има ли причина да избереш роба в цвят на пикня?

Волта се разсмя.

— Струва ми се, че ще се впишеш доста добре. Косач Годар обича приближените му да притежават също толкова остър език, колкото и върховете на оръжията му.

— Защо го следваш?

Искреният въпрос сякаш го смути повече от шегата с урината. Волта застана в леко отбранителна позиция.

— Косач Годар е човек с размах и фантазия. Той вижда бъдещето ни. Повече ми се иска да бъда част от бъдещето на Форума на Косачите, отколкото от миналото му.

Роуан отново се извърна към прозореца. Денят беше слънчев, но стъклата на колата приглушаваха светлината, сякаш бяха попаднали в частично затъмнение.

— Елиминирате хора, стотици наведнъж. За такова бъдеще ли говориш?

— Имаме същата квота като останалите Косачи — гласеше отговорът на Волта.

Роуан се обърна към Волта, но той сега се притесняваше от зрителния контакт.

— Кой те обучи?

— Косач Неру.

Роуан си спомняше, че Косач Фарадей като че ли поприказва с Косач Неру на конклава. Изглежда, бяха в добри отношения.

— Как приема той дружбата ти с Годар?

— За теб той е Почитаемият Косач Годар — тросна се Волта с известно възмущение. — А и изобщо не ме е грижа как го приема Косач Неру. Косачите от старата школа имат доста закостенели разбирания. Твърде съсредоточени са в това да търсят мъдростта в Промяната.