Нил Шустерман - Косачи

— Стажантката ви ще извърши Прибирането?

— Не сме дошли за Прибирането — увери я момичето.

Чак когато чу това, ужасът на Ронда взе връх. Очите ѝ се напълниха със сълзи, но тя бързо ги избърса, тъй като след силния шок я обзе облекчение.

— Можехте да го кажете на майка ми. — Тя се обърна и извика на майка си. — Всичко е наред, не са дошли за Прибирането. — След това излезе и затвори вратата след себе си с пълното съзнание, че ако не го стори, майка ѝ ще настоява да разбере какъв е поводът. Ронда беше чувала за пътуващи Косачи, които се появяват пред прага на хората и молят за подслон през нощта и нещо за хапване. Понякога искаха информация от хората по причини, за които може само да се гадае. Но защо все пак искаха да говорят точно с нея?

— Сигурно не ме помниш — поде момичето. — Преди години учехме в едно и също училище, преди да се преместиш тук.

Ронда огледа лицето на момичето и се опита да изрови поне някакъв спомен, помъчи се да се сети за име.

— Синди някоя, нали?

— Цитра. Цитра Теранова.

— О, точно така.

И тогава настъпи неловък момент. Сякаш не беше достатъчно неловко да стоиш на верандата с Косач и негов стажант.

— Е… какво мога да направя за вас… Ваша чест и Ваша чест? — Ронда не беше сигурна дали стажантите се ползват със същото обръщение. Все пак нямаше да сгреши, ако покаже уважение, било то и прекалено. Сега, след като разполагаше с малко време да огледа добре лицето и да го свърже с име, Ронда наистина си припомни Цитра. Спомни си също, че не се харесваха особено.

— Е, ето каква е работата — заговори Цитра. — Спомняш ли си деня, в който падна пред онзи камион?

Ронда неволно вдигна рамене.

— Мога ли изобщо да го забравя? След като се върнах от възстановителния център, всички ме наричаха Ронда Фаталната катастрофа с месеци.

Прегазването от камион вероятно остана най-лошото преживяване в живота ѝ. Беше безжизнена в продължение на цели три дни, а на всичкото отгоре пропусна танцовия си рецитал. Останалите момичета я увериха, че са се справили чудесно без нея, което още повече влоши положението. Единственото хубаво в цялата история беше храната във възстановителния център в деня, в който се върна в съзнание. Предложиха ѝ най-добрия домашен сладолед, толкова вкусен, че веднъж дори се размаза, за да вкуси отново от него. И разбира се, стана така, че родителите ѝ я изпратиха в по-евтин възстановителен център с гадна храна.

— Значи си била там, когато се случи?

— Всъщност, ето каква е работата — каза Цитра за втори път, сякаш имаше нервен тик. — В качеството си на стажант Косач, трябва да поправя… ами, някои лоши решения от миналото си. И така… искам да ти дам шанс да направиш същото и на мен. — Тя прочисти гърлото си. — Искам да ме бутнеш пред някой камион.

При тези думи Ронда ахна. Не го направи нарочно, просто не се сдържа.

— Сериозно? Искаш да те бутна пред движещ се камион?

— Да.

— Точно сега?

— Да.

— И твоят Косач няма нищо против?

Косачът кимна.

— Напълно подкрепям Цитра.

Ронда се замисли над предложението. Смяташе, че е способна да го направи. Колко пъти в живота ѝ се беше случвало да копнее да се отърве от някого, макар и временно? Едва миналата година беше буквално на косъм от „случайно“ поразяване с електричество на лабораторния си партньор в часовете по естествени науки само защото беше невероятен кретен. Но в крайна сметка реши, че той просто ще прекара няколко дни във ваканция, а тя ще трябва да довърши задачата им сама. Конкретната ситуация беше различна. Предоставяше ѝ се безвъзмездна възможност за отмъщение. Въпросът бе колко ѝ се искаше това отмъщение?

— Чуйте, истинско изкушение е — отвърна Ронда. — Но имам домашни и урок по танци по-късно.

— Значи… не искаш да го направиш?

— Не че не искам. Просто днес съм заета. Може ли да те бутна под кола някой друг път?

Цитра се поколеба.

— Добре…

— А може би ще е по-добре, ако някой ден ме заведете на обяд.

— Добре.

— Следващия път обаче предупредете някак за какво сте дошли, за да не побъркате майка ми. — После каза довиждане, влезе вътре и затвори вратата.

— Колко странно… — промърмори Ронда.

— Каква беше тази история? — попита майка ѝ.

Тъй като не искаше да навлиза в подробности, Ронда отговори:

— Нищо важно — с което ядоса майка си, точно както възнамеряваше.

След това се върна в кухнята и откри, че фидето ѝ е изстинало. Страхотно!

Цитра се почувства едновременно облекчена и унизена. С години беше таила тайното престъпление. Враждата ѝ с Ронда беше жалка, каквито са повечето детски разпри. Коренеше се в начина, по който Ронда говореше за танците, сякаш е най-талантливата балерина в света. Цитра посещаваше същите часове в онова време на магично детство, когато всяко момиченце си въобразява, че е грациозно и сладко.