Нил Шустерман - Косачи

Гневът, който бликна от Косач Кюри, беше толкова мощен, че човек почти можеше да види облака му около нея, и Цитра разбра, че е допуснала огромна грешка.

— НА ЗЕМЯТА! — кресна Косачът с такава сила, че ехото отекна между тухлените сгради на улицата.

Цитра мигновено падна на колене.

— ПО ЛИЦЕ НА ТРОТОАРА! ВЕДНАГА!

Цитра се подчини, а страхът беше погълнал яда ѝ. Просна се на земята и опря дясната си буза в паважа, който пареше под обедното слънце. В полезрението ѝ беше само мъртвият мъж, на около трийсет сантиметра разстояние, с празни очи, които въпреки всичко се взираха в нея. Как беше възможно мъртвите да се взират?

— ОСМЕЛЯВАШ СЕ ДА СИ МИСЛИШ, ЧЕ МОЖЕШ ДА МЕ УЧИШ КАК ДА СИ ВЪРША РАБОТАТА?

Светът помежду им сякаш беше застинал.

— ЩЕ СЕ ИЗВИНИШ ЗА НАГЛОСТТА СИ И ЩЕ БЪДЕШ НАКАЗАНА.

— Съжалявам, Косач Кюри — споменаването на името на Косач Кюри предизвика мърморене сред хората наоколо. Тя беше истинска легенда.

— УБЕДИ МЕ!

— Наистина ужасно съжалявам, Косач Кюри — произнесе Цитра по-силно, буквално го изкрещя в лицето на мъртвия мъж. — Никога повече няма да проявя неуважение към вас.

— Изправи се.

Косачът вече не излъчваше онзи разтърсващ гняв. Цитра стана, ядосана на слабостта в краката си, треперещи под нея, и на невъздържаността на очите си, от които сълзите се лееха неспирно — копнееше да можеха да се изпарят, преди Косач Кюри или някой от хората наоколо да ги видят.

Подновилата славата си, Гранд дамата на смъртта си тръгна, а Цитра я последва — смирена, неспособна да ходи, изпълнена с желание да грабне ножа на Косача и да го забие в гърба ѝ… а след това и ядосана на самата себе си, че иска подобно нещо.

Качиха се в колата и потеглиха. Чак след като бяха изминали цяла пресечка, Косач Кюри заговори на Цитра:

— И така, твоя задача ще бъде да идентифицираш мъжа, да откриеш членовете на семейството му и да ги поканиш в Къщата с водопада, за да им гарантирам имунитет. — В тона ѝ не се долавяше и следа от предишния гняв.

— К… какво? — Сякаш сцената на улицата никога не се беше състояла. Цитра изобщо не го очакваше — чувстваше се леко замаяна, като че ли в колата не беше останал никакъв въздух.

— Разполагам с четиридесет и осем часа да им осигуря имунитет. Бих искала да ги събера в дома си довечера.

— Но… но там… когато ми наредихте да легна на земята…

— Да?

— Бяхте толкова ядосана…

Косач Кюри въздъхна.

— Налага се да поддържам този имидж, мила — обясни тя. — Ти прояви незачитане към мен на обществено място и нямах друг избор, освен публично да те порицая. В бъдеще ще трябва да премълчаваш мнението си до момента, в който сме насаме.

— Значи не сте ядосана?

Косачът помисли над въпроса.

— Подразнена съм — отговори. — От друга страна, трябваше да те предупредя какво възнамерявам да направя. Реакцията ти беше… оправдана. Също и последствията, които предизвиках.

Макар и при подобен финал след цялата емоционална въртележка Цитра трябваше да признае, че Косачът има право. Имаше определен модел на поведение, който един стажант трябваше да спазва на публично място. Друг Косач вероятно би наложил далеч по-лошо наказание.

Направиха обратен завой и Косач Кюри остави Цитра на улица, съседна на онази, където се състоя Прибирането. Имаше час да открие семейството и да предаде поканата.

— А ако живее сам, задачата и на двете ни днес ще е лесна — допълни Косачът.

Цитра се зачуди дали беше възможно Прибирането да бъде лесно.

Името на мъжа беше Бартън Брийн. Беше преминавал през подмладяване много пъти, имаше повече от двайсет деца, част от които бяха на повече от век. Настоящото му семейство се състоеше от последната му жена и трите му най-малки деца. Тъкмо те щяха да получат имунитет срещу Прибирането за период от една година.

— Ами ако не дойдат? — попита Цитра на път към дома.

— Винаги идват — увери я Косачът.

И се оказа права.

Пристигнаха малко след осем часа вечерта, мрачни и силно шокирани. Косач Кюри им нареди да коленичат пред входната врата и да целунат пръстена ѝ, за да получат имунитета си. След това тя и Цитра им поднесоха вечеря, приготвена от самия Косач. Утешителна храна: печено, зелен фасул и картофено пюре с чесън. Семейството очевидно нямаше апетит, но все пак яде по задължение.

— Разкажете ми за съпруга си — помоли Косач Кюри искрено и с нежен глас.

В началото на жената не ѝ се говореше, но съвсем скоро не можеше да спре да разказва истории от живота на съпруга си. Не след дълго и децата се присъединиха със спомените си. Човекът бързо се превърна от анонимен субект от улицата в човек, чийто живот вече липсваше и на Цитра, макар да не го беше познавала.