Нил Шустерман - Косачи

А Косач Кюри слушаше, наистина слушаше, сякаш беше твърдо решена да запамети всичко, което ѝ кажат. Очите ѝ се насълзиха неведнъж лице в лице със скръбта на семейството.

Тогава Косачът направи нещо наистина странно. Извади от робата си ножа, отнел живота на мъжа, и го остави на масата.

— Можете да отнемете живота ми, ако искате — каза тя на жената.

Жената я гледаше втренчено, в недоумение.

— Така е редно — продължи Косачът. — Отнех живота на съпруга ви, лиших децата ви от баща и трябва да ме презирате.

Жената погледна към Цитра, вероятно очакваше, че поне тя има представа за какво става дума, но девойката само сви рамене, не по-малко изненадана от предложението.

— Но… нападението над Косач се наказва с Прибиране.

— Не и ако имате позволението на Косача. Освен това вече получихте имунитет. Уверявам ви, че няма да има ответни действия.

Ножът лежеше на масата помежду им и Цитра изведнъж се почувства като минувачите по време на Прибирането: застинал свидетел на немислимо събитие.

Косач Кюри топло се усмихна на жената.

— Всичко е наред. Ако ме прободете, стажантката ми ще ме заведе до най-близкия възстановителен център и само за ден-два ще бъда като нова.

Жената изгледа изпитателно ножа, децата изгледаха изпитателно майка си. Най-накрая жената заговори:

— Не, няма да бъде нужно.

Косач Кюри прибра оръжието.

— Добре, в такъв случай да преминем към десерта.

И семейството погълна шоколадовата торта със същата страст, с която беше подходило и към останалата част от храната, сякаш близък приятел е получил повишение.

След като си отидоха, Косач Кюри помогна на Цитра за съдовете.

— Когато ти станеш Косач — заговори на Цитра, — сигурна съм, че няма да правиш нещата по моя начин. Няма да ги правиш и по начина на Косач Фарадей. Ще намериш свой път. Той може да не ти донесе изкупление, може дори да не ти донесе мир, но ще ти помогне да не презираш себе си.

Тогава Цитра зададе въпрос, който беше питала и преди, но този път предположи, че има шанс да получи отговор.

— Защо ме взехте, Ваша чест?

Косачът миеше съдовете, а Цитра ги подсушаваше, когато Кюри каза нещо невероятно странно.

— Някога чувала ли си за спорт, наречен бой на петли?

Цитра поклати глава.

— Отдавна, в Епохата на смъртните, мизерници вземали два петела, пускали ги на малка арена и ги оставяли да се бият до смърт и същевременно залагали на изхода от двубоя.

— Законно ли е било?

— Не, но хората все пак го правели. Животът преди Бурята е бил изпълнен с какви ли не зверства. Не са ти казали, но Косач Годар е предложил да вземе и теб, и Роуан.

— Предложил е да вземе и двама ни?

— Да. А аз знаех, че го е направил само за да може всеки ден да ви противопоставя един срещу друг за собствено забавление, точно като при бой с петли. Ето защо предложих да поема обучението ти и по този начин да спестя и на двама ви участие в кървавата арена на Годар.

Цитра кимна с разбиране. Реши да си премълчи, че кървавата арена всъщност не им беше спестена. Все още им предстоеше смъртоносна битка. Нищо не можеше да промени този факт.

Тя се опита да си представи какво би било, ако Косач Кюри не се беше кандидатирала. Мисълта, че са можели да останат заедно, се бореше с тази в чии ръце щеше да попадне тогава. Дори не искаше да си представя как се справя Роуан при Годар.

Тъй като вечерта беше преминала под знака на отговорите, Цитра се осмели да зададе въпроса, който по-рано на улицата беше отправила тъй неуместно, преди тялото на мъжа дори да е изстинало.

— Защо пристъпихте към Прибирането без никакво предупреждение? Не заслужаваше ли той да се осъзнае какво се случва поне за миг, преди да го пронижете?

Този път Косач Кюри не се засегна от въпроса.

— Всеки Косач си има свой метод. Този е моят. В Епохата на смъртните смъртта често е идвала без предупреждение. Наша задача е да симулираме акт на природата, затова избрах да пресъздам точно това лице на смъртта. Винаги извършвам Прибирането мигновено и публично, за да не забравят хората какво правим и защо се налага да го правим.

— А какво се е случило с Косача, убил президента? С героя, който е бил подведен под съдебна отговорност и въпросът е бил нерешим дори и за Бурята. Мислех, че Гранд дамата на смъртта винаги извършва Прибирането с по-възвишена цел.

Лицето на Косач Кюри като че ли помръкна. Призрак, напомнящ дълбока тъга, която Цитра не можеше да разгадае.

— Не си мислила правилно.