Нил Шустерман - Косачи

— Напротив. Тъкмо бях прибрала баща му, така че вече имаше имунитет.

— Почакайте — възкликна Цитра. — Прибрали сте баща му, а той ви е подарил кола?

— Да.

— Значи е мразел баща си?

— Не. Напротив, много обичаше баща си.

— Пропускам ли нещо?

Пътят пред тях се изравни, Косач Кюри превключи скоростите и натисна газта.

— Той оцени утехата, която му дадох след Прибирането — обясни тя на Цитра. — Истинската утеха може да е ценна като златото.

Цитра все така не разбираше — успя доста по-късно същата вечер.

Отидоха в град на стотици километри разстояние и пристигнаха по обед.

— Някои Косачи предпочитат големите градове, аз предпочитам малките селища — сподели Косач Кюри. — Градчета, в които не е имало Прибиране поне от година.

— Кого ще прибираме? — попита Цитра, докато търсеха място за паркиране. Един от недостатъците да пътуваш с кола.

— Ще узнаеш, щом му дойде времето.

Паркираха на главната улица, а сред това тръгнаха — не, разходиха се — надолу по улицата, по която имаше хора, без да бъде претоварена. Бавната крачка на Косач Кюри изнерви необяснимо Цитра. След това момичето се замисли, че когато придружаваше Косач Фарадей за Прибирането, той винаги беше съсредоточен в дестинацията — тя не представляваше място, а конкретен човек. Субектът. Душата, предвидена за Прибирането. Колкото и ужасно да беше, някак внушаваше у Цитра чувство за сигурност. Краят на техните усилия винаги бе осезаем. Но в подхода на Косач Кюри нищо не подсказваше за преднамереност.

— Научи се на наблюдателност — заръча Кюри на Цитра.

— Щом ви е нужна наблюдателност, трябваше да изберете Роуан.

Косач Кюри пренебрегна забележката.

— Вглеждай се в лицата на хората, в погледите им, в движенията им.

— Какво точно търся?

— Усещането, че са били тук твърде дълго. Усещане, че са готови да… приключат , без значение дали го съзнават, или не.

— Мислех, че не ни е позволено да дискриминираме според възрастта.

— Въпросът не е във възрастта, а в застоя. Някои хора стават пасивни още преди първото си подмладяване. При други може да отнеме стотици години.

Цитра огледа минувачите наоколо — всички се опитваха да избегнат погледа им, да се махнат далеч от Косача и стажанта му, колкото е възможно по-бързо, и се стараеха да не го правят твърде очевидно. Двойка, излизаща от кафене, бизнесмен, който говореше по телефона, жена, която понечваше да мине на забранен светофар, но се отказа, вероятно от страх да не се превърне в субект на Прибирането заради неправилно пресичане.

— Не виждам нищо у никого — призна Цитра, подразнена както от задачата си, така и от своята неспособност да я изпълни.

Група хора излязоха от офис сграда — може би най-високата в градчето, някъде около десететажна. Косач Кюри се прицели в един мъж. Погледът ѝ беше почти хищен, докато двете с Цитра го преследваха от разстояние.

— Виждаш ли как свлича раменете си, сякаш носи невидим товар?

— Не.

— Не долавяш ли как ходи… сякаш не е така целеустремен като останалите около себе си?

— Не.

— Забелязваш ли колко износени са обувките му, сякаш вече не го интересува?

— Може просто да има лош ден — предположи Цитра.

— Да, може — съгласи се Косач Кюри. — Но аз предпочитам да вярвам в другото.

Те скъсиха дистанцията с мъжа, който дори и не подозираше, че е преследван.

— Остава само да го погледна в очите — обясни Косачът. — За да бъда напълно сигурна.

Косач Кюри го докосна по рамото, той се обърна и погледите им се срещнаха, но само за миг. Тогава той простена…

… защото острието на Косач Кюри вече беше проникнало в гръдния кош, чак до сърцето. Косач Кюри беше толкова бърза, че Цитра дори не можа да я зърне. Даже не видя как вади оръжието си.

Косачът не реагира по никакъв начин на ужасената изненада на мъжа, не му каза нищичко. Само издърпа острието и мъжът падна. Беше мъртъв, преди да се стовари на тротоара. Хората около тях ахкаха и бързаха да се отдалечат, но не чак толкова, че да не проследят какво ще се случи после. Смъртта беше непозната за повечето от тях. Тя трябваше да съществува в свой собствен сапунен мехур, стига да можеха да стоят отстрани и да надничат в него.

Косачът избърса острието във велурена кърпа в същото бледолилаво като робата си и в този момент Цитра изгуби контрол.

— Дори не го предупредихте! — избърбори тя. — Как можахте да го направите? Дори не го познавате! Не му позволихте да се подготви!