Нил Шустерман - Косачи

— Така и не чухме волята на Форума на Косачите — припомни му Роуан, — тъй като не се проведе гласуване.

Ксенократ се изправи и сложи край на разговора с думите:

— Съжалявам за загубата ви.

Но загубата не беше само на Роуан и Цитра — беше на целия Форум на Косачите и Ксенократ беше наясно с това, без значение дали го признаваше, или не.

— Е… значи бяхме дотук? — промълви Цитра. — Сега у дома ли си отиваме?

— Не точно — отговори Ксенократ и този път погледна всеки от тях в очите. — При все че според традицията стажантите на мъртъв Косач се освобождават, възможно е друг Косач да се кандидатира за продължаване на обучението им. Рядкост е, но се случва.

— Вие? — попита Цитра. — Вие ли се кандидатирате да ни обучавате отсега нататък?

Роуан беше този, който прозря истината в очите му.

— Не, не е той — отсече Роуан. — Някой друг е…

— Отговорностите ми като Свещено острие не ми дават възможност да приемам стажанти. Трябва да бъдете поласкани. Яви се не един Косач, а двама… за всеки един от вас.

Цитра поклати глава.

— Не, ние приехме поканата на Косач Фарадей и на никого друг! Той е умрял, за да ни даде свобода, и трябва да получим тази свобода!

— Боя се, че вече им дадох благословията си, така че въпросът е решен. — След това се обърна към младежите поотделно. — Ти, Цитра, вече ще бъдеш стажант на Почитаемата Косач Кюри.

Роуан затвори очи. Знаеше какво ще чуе, още преди Ксенократ да е заговорил.

— А ти, Роуан, ще завършиш обучението си в способните ръце на Почитаемия Косач Годар.

В далечната източна част на Средмерика, близо до границата с Изтомерика, имаше къща, под която течеше река, изливаща се от основите ѝ във водопад.

— Проектирана е от прочут архитект от Епохата на смъртните — обясни косач Кюри на Цитра, когато я поведе по моста към входната врата. — Мястото беше безнадеждно западнало — както сигурно си представяш, дом като този не би могъл да се съхрани без постоянна грижа. Беше в ужасно състояние и никой не се стараеше да го запази. Единствено присъствието на Косач би осигурило нужните дарения, за да се възстанови. Сега мястото е възвърнало предишния си блясък.

Косач Кюри отвори вратата и остави Цитра да влезе преди нея.

— Добре дошла в Къщата с водопада — приветства я.

Основният етаж представляваше огромно отворено пространство с под от полиран камък, дървени мебели, голяма камина и прозорци. Много прозорци. Водопадът беше точно под просторната тераса. Звукът от реката, течаща под къщата, и от водопада създаваше постоянен, но успокояващ фонов шум.

— Никога досега не съм била в къща със собствено име — каза Цитра и се огледа наоколо, като се стараеше да не показва колко е впечатлена. — Все пак не е ли малко прекалено? Особено за Косач. Не е ли редно да водите по-прост живот?

Цитра съзнаваше, че е възможно да разгневи Косача с коментара си, но не я беше грижа. Присъствието ѝ тук означаваше, че Косач Фарадей е умрял за нищо. Прекрасният дом не представляваше утеха.

Косач Кюри не отговори ядосано. Просто сподели:

— Не живея тук заради разкоша, а защото моето присъствие е единственият начин да опазя мястото.

Обстановката изглеждаше точно като в двайсети век, когато е била построена сградата. Единствените признаци на модернизация бяха няколко компютърни интерфейса, поставени дискретно в ъглите. Дори кухнята беше препратка към отминали времена.

— Ела, ще ти покажа стаята ти.

Двете се качиха по стълбище, чиято лява страна беше облицована с ивици от гранитни плочи, а от другата страна им опонираха още и още етажерки с книги. На втория етаж беше разположена спалнята на Косача. На третия се намираше по-малка спалня и кабинет. Спалнята беше простичко обзаведена и като останалата част от къщата имаше големи прозорци с рамки от полиран кедър, които заемаха две цели стени. Гледката към гората накара Цитра да се почувства като в къщичка на дърво. Хареса ѝ. И ненавиждаше този факт.