Нил Шустерман - Косачи

Изли кимна и почувства как острието едва не поряза кожата му. Удовлетворен, Годар го отмести от гърлото му.

— Имот като този трябва да се поддържа от доста голям персонал. Икономи, градинари, вероятно дори и коняри. Колко души работят за теб?

Изли се помъчи да отговори, но от устата му не излезе и звук. Той прочисти гърлото си и опита отново.

— Дванайсет — призна. — Дванайсет души на пълен работен ден.

Тогава жената в зелено се появи откъм кухнята и доведе мъж, когото жената на Изли беше наела наскоро. Беше малко над двайсетгодишен или поне така изглеждаше. Изли не успя да си спомни името му.

— А това кой е? — попита Годар.

— Момчето за басейна.

— Момчето за басейна — повтори подигравателно Косач Ранд.

Годар кимна към мускулестия Косач, който се приближи към младежа и докосна бузата му. Момчето за басейна се срина на земята, а главата му се удари в мрамора. Беше станал жертва на Прибирането.

— Действа! — обяви Косач Чомски и погледна ръката си. — Определено си струва цената, която плати Господарят на оръжията.

— Добре тогава — заговори Годар. — Тъй като сме в правото да вземем каквото ние решим, ще бъда честен. В замяна на този прекрасен имот предлагам на теб, семейството ти и оцелелите ти служители по една година имунитет за всяка година, в която решим да останем тук.

Облекчението на Изли беше неимоверно и мигновено. Колко странно — да ти откраднат дома, а ти да изпитваш облекчение.

— На колене — заповяда Годар, а Изли се подчини на мига.

— Целуни го.

Изли не се поколеба. Допря устни до пръстена и ги притисна силно, така че почувства ръбовете му.

— Сега ще идеш в офиса си и незабавно ще освободиш поста си.

Този път Изли не се въздържа:

— Извинете?

— Някой нов може да върши работата ти — сигурен съм, че има и други, които копнеят за такава възможност.

Изли се изправи, а краката му продължаваха леко да треперят.

— Но… но защо? Не можете ли просто да пуснете мен и семейството ми да си вървим? Няма да ви създаваме грижи. Няма да вземем друго, освен дрехите на гърба си. Никога повече няма да ни видите.

— Уви, не мога да ви пусна да си вървите — отвърна Косач Годар. — Имам нужда от ново момче за басейна.

Цитра и Роуан бяха събудени около полунощ от блъскане по входната врата. Излязоха от стаите си, срещнаха се в коридора и двамата инстинктивно погледнаха към затворената спалня на Косач Фарадей. Цитра завъртя топката — не беше заключено и тя отвори, но откри, че него го няма. Тази вечер не беше лягал в леглото си.

Беше необичайно, но не и нечувано да остава навън толкова до късно. Младежите нямаха представа за естеството на нощните му отсъствия, но не искаха и да питат. Любопитството беше едно от най-нежелателните качества в стажа. Отдавна бяха разбрали, че има доста неща за живота на Косачите, които е по-добре да не узнават.

Неуморното блъскане продължи — не беше обикновено потропване с кокалчетата на пръстите, а по-скоро с основата на свит юмрук.

— Ясно — заключи Роуан. — Забравил е ключовете си. И какво?

Това беше най-разумното обяснение, а не трябваше ли тъкмо то да е вярното? Приближиха вратата и застинаха стреснати.

Как е възможно да не чувате тропането? Щеше да ги смъмри той. Доколкото ми е известно, никой не е страдал от глухота поне от двеста години.

Но когато отвориха вратата, не се озоваха пред косач Фарадей, а пред двама служители на реда. Не обикновени служители на реда, а офицери на Гвардията на Острието, върху чиито униформи ясно се открояваше знакът на Форума на Косачите, точно на гърдите.