Нил Шустерман - Косачи

Най-сетне Фарадей вдигна поглед към тях.

— Роуан е прав — каза той. — Все ще открият бутона, който да те накара да затанцуваш, и ти ще го направиш, без значение колко противна е музиката.

Цитра изрита празната седалка срещу себе си.

— Как може да са толкова ужасни? Как е възможно да ни мразят толкова?

— Не се отнася за всички — възрази Роуан. — А и не мисля, че се случва заради нас… — Очевидно Фарадей беше уважаван Косач и макар днес да не се изправи открито срещу Годар, чувствата му към него бяха ясни. Вероятно Годар приемаше Фарадей като заплаха — атаката срещу Роуан и Цитра беше предупредителен изстрел.

— Ами ако и двамата се провалим? — предложи Цитра. — Ако и двамата сме твърде слаби стажанти, няма как да изберат нито един от нас.

— Все пак ще го направят — заяви Фарадей така авторитетно и категорично, че всички възражения бяха безсмислени. — Без значение колко зле се представите, те ще се спрат на един от вас дори само заради спектакъла. — Изруга отвратен. — А също и за да поставят прецедент.

— Обзалагам се, че Годар има достатъчно приятели, за да се постарае да стане факт — добави Роуан. — Струва ми се, че и Свещеното острие е на негова страна.

— Уви — отвърна Фарадей с тежка въздишка. — Никога досега не е имало толкова пръти в колелата на Форума на Косачите.

Роуан затвори очи и му се прииска да можеше да изключи съзнанието си, за да се скрие от мислите си. „След осем месеца ще бъда елиминиран от Цитра“, помисли си той. — „Или аз ще елиминирам нея“. Фактът, че го наричат „Прибиране“, не го прави различно от онова, което е в действителност. Беше го грижа за Цитра, но достатъчно ли, че да пожертва живота си и да я остави да победи? Цитра със сигурност нямаше да се предаде и да му позволи да спечели пръстена.

Щом отвори очи, видя, че тя го гледа втренчено. Не отместваше поглед.

— Роуан — заговори. — Каквото и да се случи, искам да знаеш…

— Недей — прекъсна я Роуан. — Просто недей.

През останалата част от пътуването потънаха в мълчание.

Цитра, която не спеше особено дълбоко, не можа да мигне през цялата нощ след завръщането им у дома. Образите на Косачите, които видя на конклава, изникваха от всяко кътче на съзнанието ѝ, гонеха я към нежеланото събуждане. Мъдреците, конспираторите, състрадателните и онези, които като че ли не ги беше грижа за нищо. Толкова деликатна задача като прочистването на човешката раса не биваше да бъде предмет на особености в характера. Косачите трябваше да се издигнат далеч над жалкото съществуване, така, както бяха далеч над закона. Фарадей определено го спазваше. Ако тя станеше Косач, щеше да следва примера му. Ако не успееше, нямаше да има значение, тъй като щеше да умре.

Може би се съдържаше известна мъдрост в решението единият от тях да прибере другия. Дъждът беше спрял и слънцето се процеждаше от надигащите се облаци. Беше ред на Роуан да приготвя закуската. Яйца и препечени картофени палачинки. Той все не готвеше картофите достатъчно и Цитра постоянно ги наричаше недопечени картофени палачинки. Фарадей никога не се оплакваше, че нещо не е приготвено както трябва. Ядеше, каквото му поднесат, и не толерираше възражения от страна на учениците си. Наказанието, че си сготвил нещо, което не става за ядене, беше да си го ядеш сам.

Цитра хапна, макар да нямаше апетит. Макар светът вече да не беше същият. Закуската все пак си оставаше закуска. Какво друго да бъде?

Когато Фарадей наруши тишината, сякаш тухла прелетя през прозореца.

— Днес ще изляза сам. Вие двамата ще се занимавате с уроците си.

— Да, Косач Фарадей — отвърна Цитра, а отговорът на Роуан не се различаваше, само изостана с половин секунда и прозвуча като ехо.

— За вас нищо не се е променило.

Цитра заби поглед в зърнената си закуска. Роуан беше този, който дръзна да изрече очевидното.

— Всичко се промени, сър.

Тогава Фарадей им каза нещо загадъчно, което разбраха много по-късно.

— Вероятно всичко отново ще се промени.

После ги остави сами.

Пространството между Роуан и Цитра бързо се превърна в минно поле. Опасна ничия земя, която не вещаеше друго, освен нещастие. Беше трудно да постигнат разбирателство и в присъствието на Косач Фарадей, но липсата му ги остави без посредник, който да балансира помежду им.

Роуан стоеше в стаята си и учеше там, вместо да ходи в оръжейното помещение, тъй като щеше да е ужасно странно Цитра да не е вътре с него. Въпреки това оставяше вратата открехната с мнимата надежда, че тя ще склони да скъси дистанцията. Чу я да излиза, вероятно да потича, и я нямаше доста дълго. Начинът ѝ да се справи с неудобството от новата ситуация беше да се отдръпне още повече от Роуан.