Нил Шустерман - Косачи

Роуан не се поколеба в отговора си. Сви рамене и каза:

— Не се страхувам.

Цитра не беше сигурна, че го е чула добре. Да не би да твърдеше, че не се страхува от нищо? Да не би да си бе изгубил ума?

— Вероятно искаш да помислиш малко, преди да отговориш? — подсказа му Косач Кюри, но Роуан само поклати глава.

— Не ми е нужно повече време. Това е отговорът ми. Няма да го променям.

В залата настъпи пълно мълчание. Цитра усети, че неволно клати глава. И в този момент осъзна… че го прави заради нея. Тя нямаше да понесе наказанието, каквото и да беше то. Вършеше го, за да не страда, че е изостанала от него. Все още ѝ се искаше да го фрасне, но този път по напълно различна причина.

— Е, днес имаме един безупречен ученик и един безстрашен — обяви Косач Кюри. После въздъхна. — Но се боя, че никой не е чак толкова смел, затова смятам отговора ти за неприемлив.

Тя изчака, вероятно мислеше, че Роуан ще каже нещо, но той дори не отвори уста. Просто я изчака да заяви:

— Слез долу. Косач Фарадей ще избере наказанието ти.

Роуан се върна на мястото си до Цитра безцеремонно и с невинно изражение.

— Ти си кретен! — прошепна му тя.

Роуан сви рамене по същия начин, както и пред Косач Кюри.

— Вероятно е така.

— Мислиш ли, че не знам защо го направи?

— Може да съм го направил, за да изглеждам по-добре на следващия конклав. Възможно е, ако отговоря твърде добре днес, следващия път въпросът ми да е прекалено труден.

Но Цитра беше убедена, че не такава е била логиката му. Роуан не разсъждаваше по този начин. Тогава се намеси и Косач Фарадей — тонът му беше тих и премерен, но в същото време смразяващо напрегнат.

— Не биваше да го правиш.

— Ще приема наказанието, което ви се струва подходящо, каквото и да е то.

— Не става въпрос за наказанието — процеди той.

Косач Кюри препита още няколко стажанти. Един беше пратен на мястото си, двама други бяха оставени.

— Може Косач Кюри да оцени жеста ми като благороден — предположи Роуан.

— Да, също и всички останали — парира го Фарадей. — Мотивите лесно могат да се превърнат в оръжия.

— Което доказва — не се стърпя Цитра, — че си пълен кретен.

Но той само ѝ се ухили кретенски.

Тя реши, че е казала последната дума по темата и всичко е свършило, докато се приберат у дома, където Косач Фарадей щеше да наложи досадно, но справедливо наказание, отговарящо на провинението. Грешеше.

След като мъчението на стажантите приключи, Косачите започнаха да се разсейват. Носеше се неспирно мърморене, крояха се планове за вечеря, тъй като наближаваше седем часът. Останалите проблеми като че ли не вълнуваха никого. Въпросите засягаха поддръжката на сградата и дали трябваше да се обявяват намеренията за подмладяване, за да не е твърде шокиращо, когато някой изглежда с трийсет години по-млад на следващия конклав.

Като че ли всичко вървеше към финал, когато един Косач се изправи и невъздържано се обърна към Ксенократ. Беше жената със зелената роба, обшита с изумруди. Принадлежеше към свитата на Годар.

— Извинете ме, Ваша Светлост — започна тя, въпреки че видно се обръщаше към цялата асамблея, а не само към Свещеното острие. — Чувствам се леко объркана от подбора на нови стажанти и особено на тези, които доведе Косач Фарадей.

И Роуан, и Цитра вдигнаха поглед. Фарадей не. Той сякаш беше застинал, свел поглед надолу като изпаднал в транс. Или може би се подготвяше за онова, което предстоеше.

— Доколкото ми е известно, Косачите никога не са вземали по двама стажанти, които трябва да се съревновават за пръстена — продължи тя.

Ксенократ извърна поглед към парламентариста, който имаше юрисдикция по подобни въпроси.

— Не съществува закон, който го забранява, Косач Ранд — отговори парламентаристът.

— Да — не се отказа Косач Ранд. — Но очевидно съревнованието се е превърнало в дружба. Как ще се разбере кой е по-добрият кандидат, ако те постоянно си помагат един на друг?

— Оплакването ви не е ясно изразено — натърти Ксенократ, но Косач Ранд не беше приключила.

— Предлагам, за да сме сигурни, че наистина става въпрос за съревнование, да прибавим дребно условие.

Косач Фарадей скочи на крака.

— Възразявам! — извика. — Този конклав не може да измисля условия, според които да обучавам стажантите си! Мое право е да ги уча, тренирам и наказвам!

Ранд вдигна ръце в жест на престорено примирение.

— Просто търсех начин да се уверя, че изборът ви ще бъде честен и справедлив.