Дребно условие
Наистина вярвам, че хората все още се боят от смъртта, но само стотна спрямо преди. Казвам го предвид настоящите квоти, според които шансът човек да стане субект на Прибирането през следващите сто години е едва един процент. Което означава, че шансът дете, родено днес, да бъде прибрано от този момент до следващите петстотин години от живота му на Земята, е едва петдесет процента.
Разбира се, след като вече не отброяваме годините числено, с изключение на децата и юношите, никой вече не знае на каква възраст точно е — понякога човек не знае дори своите години. В наши дни числото може да се определи само приблизително, с точност до десетилетия. Пишейки това, ще ви кажа, че съм някъде между сто и шейсет и сто и осемдесет годишна, при все че не ми е приятно да мисля за възрастта си. Като всички останали, от време на време и аз се подлагам на значително биологично подмладяване, но като много Косачи не си позволявам да премина границата от четиридесет години. Само Косачите, които са истински млади, трябва да изглеждат такива.
Определям възрастта на най-старите човешки същества някъде около триста години, и то само защото сме толкова близо до Епохата на смъртните. Чудя се какъв ли ще бъде животът ни примерно след хилядолетие, когато средната възраст ще наближи хиляда години. Дали всички ще бъдем ренесансови деца с умения в безбройните области на изкуството и науката, тъй като ще имаме време да ги овладеем? Или пък скуката — чумата на робската рутина, изцяло ще ни завладее и ще ни дава още по-малко основания да живеем безкрайния си живот? Мечтая за първото, но подозирам, че ще е второто.
Из официалния дневник на Почитаемата Косач Кюри
Роуан настъпи Цитра, докато вървяха към пътеката. Тя изохка тихо, но не го смъмри.
Беше твърде заета да прехвърля оръжия и отрови в съзнанието си. Непохватността на Роуан беше най-малката ѝ грижа.
Цитра мислеше, че ще ги отведат в друга стая в сградата, тихо местенце за изпита им, но други стажанти, които вече бяха присъствали на конклава, поеха по пътеката към свободното пространство пред подиума. Подредиха се в права линия, сякаш без да следват определен ред, и се обърнаха към конклава като участници в хор, затова Цитра застана в редичката до Роуан.
— Какво става? — прошепна тя.
— Не съм сигурен — отвърна той, също шепнешком.
Бяха общо осем. Някои стояха със сковано изражение в опит да овладеят емоциите си, а други се стараеха да не излъчват ужас. Цитра не беше съвсем сигурна какво точно изразява лицето ѝ и леко се ядоса от факта, че Роуан изглежда съвсем нормално, сякаш чакаше автобуса.
— Днес ще изпитва Почитаемата Косач Кюри — обяви Ксенократ.
Залата утихна и Косач Кюри, Гранд дамата на смъртта, пристъпи напред. Тя се разходи два пъти пред редицата от стажанти, огледа ги. После каза:
— На всеки от вас ще бъде зададен по един въпрос. Ще имате една възможност да дадете приемлив отговор.
Един въпрос? Що за изпит можеше да се изчерпи с един въпрос? Как биха могли да тестват нечии знания по този начин? Сърцето на Цитра биеше толкова силно, че имаше чувството как ще изскочи от гърдите ѝ. А утре щеше да се събуди във възстановителен център, станала за посмешище.
Косач Кюри започна от левия край на редицата. Това означаваше, че Цитра щеше да бъде четвъртата, на която щяха да зададат въпрос.
— Джейкъри Цимърман — обърна се Косач Кюри към върлинестото момче в края. — Жена се хвърля пред оръжието ти, предлага да жертва себе си, за да спаси детето си от Прибирането, и умира. Какво ще направиш?
Момчето се поколеба само за миг, а след това отговори:
— Щом възразява на Прибирането, тя нарушава третия закон. По тази причина съм длъжен да подложа цялото ѝ семейство на Прибирането.
Косач Кюри не продума за миг, а след това заключи:
— Неприемлив отговор.
— Но… но… — не разбираше Джейкъри — тя възразява! Според правилото…
— Правилото се отнася за възразяване срещу собственото Прибиране. Ако тя беше избраната, прилагането на третата заповед щеше да бъде уместно. При наличие на каквито и да е съмнения сме длъжни да не допускаме грешки от състрадание. В този случай би трябвало да прибереш детето, да се погрижиш жената да бъде изпратена във възстановителен център и да гарантираш имунитет на нея и останалата част от семейството. — Сетне посочи надолу към множеството. — Слез долу. Твоят ментор ще избере наказанието ти.
Цитра преглътна. Не трябваше ли наказанието за грешка да бъде ужасяващото опознаване на тази грешка? Какво ли наказание би наложил Косач на посрамения си ученик?
Читать дальше