Нил Шустерман - Косачи

— Що за идея? — провикна се един от останалите Косачи. — Представете си само в какъв свят щяхме да живеем, ако прибирахме само грозни хора!

Репликата му предизвика бурен смях в залата.

Косачът се опита да се оправдае със старата пословица „Красотата е в очите на съзерцаващия“, но номерът не мина пред Свещеното острие. Очевидно това беше третото му провинение, затова Косачът беше поставен под постоянна пробация. Можеше да живее като Косач, но нямаше право да извършва Прибирането.

— До следващата Година на влечуго — обяви Свещеното острие.

— Това е лудост — възкликна Цитра, но достатъчно приглушено, че да я чуят само Фарадей и Роуан. — Никой не знае на какво животно ще бъде наречена следващата година. Последната такава е била тази на гекона, и то още преди да бъда родена.

— Именно! — съгласи се Фарадей с известно чувство на вина заради задоволството си. — Което означава, че наказанието му може да приключи следващата година или никога. Сега ще прекара остатъка от дните си в офиса на Календария и ще се моли за наименуване на Годината на късокракия гущер или на отровния брадавичар, или на някое друго влечуго, което още не е използвано.

Преди да приключат с раздела с наказанията, беше призован още един Косач.

— Пред мен има анонимно писмо — обяви Свещеното острие, — в което Почитаемият Косач Годар е обвинен в злоупотреба.

В залата се надигна ропот. Цитра видя Годар да си шушука с кръга си от приближени, а след това да се изправя.

— В какъв вид злоупотреба съм обвинен?

— В ненужна жестокост при извършването на Прибирането.

— И все пак обвинението е анонимно! — възрази Годар. — Не мога да повярвам, че въпросният Косач проявява подобно малодушие. Настоявам незабавно да се разкрие.

В залата настъпи още по-голям смут. Никой не се изправи. Никой не пое отговорност.

— Добре тогава — отсече Годар. — Отказвам да отговарям пред невидим обвинител.

Цитра очакваше Свещеното острие Ксенократ да се наложи по-властно по въпроса. Все пак беше редно обвинения от друг Косач да се приемат сериозно, но Свещеното острие остави листа и заяви:

— Е, ако това е всичко, ще направим сутрешна почивка.

И ето че Косачите, великите земни вестители на смъртта, започнаха да се изнизват в ротондата за понички и кафе.

Щом се озоваха в ротондата, Фарадей се наведе към Роуан и Цитра и им прошепна:

— Няма никакъв анонимен обвинител. Убеден съм, че Косач Годар сам е пуснал клевета срещу себе си.

— Защо би направил подобно нещо? — учуди се Цитра.

— За да освободи напрежението, насъбрало се у враговете му. Това е най-старият трик. Сега всеки, който се осмели да го обвини, ще бъде сметнат за страхливия невидим доносник. Вече никой няма да се изправи срещу него.

Роуан усети, че се вълнува доста по-слабо от подредбата и стълкновенията в залата за събрания, отколкото от случващото се извън нея. Вече започваше да опознава Форума на косачите и да разбира начина, по който функционираше. Най-същественото протичаше не зад масивните бронзови врати, а в ротондата и в мрачните кътчета на сградата, а такива имаше много, вероятно създадени съвсем целенасочено.

Разговорите рано сутринта се изчерпваха само с небрежно бъбрене, но сега, с напредването на деня, Роуан виждаше как по време на почивката редица Косачи се разделят на групички, сключват сделки, изграждат съдружия и кроят планове.

Дочу няколко Косачи да се договарят да предложат забрана над взривовете с дистанционно детониране като метод за Прибирането — не по етични съображения, а просто защото оръжейното лоби беше направило значително дарение за определен Косач. Друга група се опитваше да уреди един от младите Косачи с позиция в Съвета по подбор, за да може да влияе на избора, когато им е нужно.

Навсякъде другаде властните политици може би бяха спомен от миналото, но тук, във Форума на Косачите, те олицетворяваха настоящето.

Менторът на Роуан и Цитра не се присъедини към нито една от кликите или техните кроежи. Фарадей остана встрани от жалката политика, както вероятно постъпиха половината Косачи.

— Известни са ни схемите на онези, които се занимават с тях — каза той на стажантите си с поничка със сладко в ръка. — Получава им се само когато го позволим.

Роуан се престраши да хвърли поглед към Косач Годар. Мнозина се бяха събрали да поприказват с него. Останалите мърмореха по негов адрес. Антуражът му от младши Косачи представляваше мултикултурна смес в стария смисъл на думата. При все че вече никой нямаше първични расови гени, приближените му се отличаваха с чертите на един или друг етнос. Момичето в зелено приличаше на паназиатка, мъжът в жълто имаше африкански вид, онзи в яркооранжевото се доближаваше максимално до типа на бялата раса, а самият Годар напомняше на латинос. Несъмнено беше Косач, който целеше да бъде забелязан — дори и етническият баланс, който беше постигнал сред обкръжението си, биеше на очи.