Нил Шустерман - Косачи

— Мразя подобни масови прояви — промърмори Косач Фарадей по повод хората, събрани около стълбите, водещи към конклава. — Когато не вали, е още по-зле. Тълпата се сгъстява още повече от двете страни.

Сега бяха само наполовина. Цитра никога не би предположила, че хората биха дошли да видят пристигането на Косачите за конклава, но от друга страна, събитията, на които присъстваха знаменитости, привличаха публика — защо същото да не важеше и за голямата група Косачи?

Някои от Косачите се придържаха към задължителното помахване с ръка, други се закачаха с тълпата, целуваха бебета и от време на време даваха имунитет. Цитра и Роуан следваха Фарадей, който напълно пренебрегна навалицата.

В преддверието се бяха събрали десетки Косачи. Събличаха връхните си дрехи, а отдолу се показваха роби във всякакви цветове и материи. Същинска дъга, която предизвикваше само мисли за смърт. Цитра забеляза, че беше умишлено. Косачите искаха да се покажат във всички форми на светлината, а не на мрака.

Внушителна аркада водеше до друга зала под централния купол — ротонда, в която стотици Косачи се поздравяваха помежду си и водеха неангажиращи разговори край бюфет с изискани закуски в центъра. Цитра се зачуди за какво ли си приказват Косачите. За инструментите на Прибирането? За времето? За изработката на робите си? Беше достатъчно заплашително да бъдеш в компанията дори само на един Косач. Да бъдеш в компанията на стотици, беше направо потресаващо.

Косач Фарадей се наведе към тях и им заговори с приглушен глас:

— Вижте там — той посочи към мъж с голяма брада. — Това е Косач Архимед, един от най-възрастните Косачи. Може да ви каже, че е присъствал на създаването на Форума на Косачите през Годината на кондора, но не е истина. Не е чак толкова стар! А ето там… — той насочи вниманието им към жена с дълга посребрена коса в светлолилава роба. — Това е Косач Кюри.

Цитра ахна.

— Гранд дамата на смъртта.

— Така се говори.

— Наистина ли е прибрала последния президент, преди Бурята да поеме контрола? — попита Цитра.

— Както и целия му кабинет, да. — Фарадей се взря в нея, вероятно с известен копнеж, помисли си Цитра. — Действията ѝ по онова време бяха доста спорни.

Жената улови погледите им и се обърна към тях. Цитра се смрази, щом пронизващите сиви очи на жената се спряха върху нея. После тя се усмихна на тримата, кимна им и продължи разговора си.

До входа на залата за събрания имаше четирима-петима Косачи, но вратите още бяха затворени. Бяха облечени в ярки роби, обсипани със скъпоценни камъни. В центъра на вниманието им като че ли беше Косач в кралскосиньо, придружено с диаманти. Той каза нещо, а останалите се засмяха, може би твърде сърдечно, за да е искрено.

— Кой е този? — попита Цитра.

Изражението на Косач Фарадей веднага помръкна.

— Това — заговори той, без дори да си прави труда да прикрие отвращението си, — е Косач Годар и е най-добре компанията му да се избягва.

— Годар… не е ли прочут с масовото Прибиране? — попита Роуан.

Фарадей го изгледа угрижено.

— Къде си слушал тези истории?

Роуан сви рамене.

— Имам приятел, който е обсебен от подобни неща, така че чува това-онова.

Цитра ахна, щом осъзна, че също е в течение за Годар, но не защото името му бе стигало до нея, а заради делата му. По-скоро само слухове, тъй като така и не бяха изнесени официални данни. Но както спомена Роуан, човек чува това-онова.

— Той ли беше извършил Прибирането на цял самолет?

— Защо? — попита студено Фарадей и я изгледа обвинително. — Да не би да се възхищаваш на такива постъпки?

Цитра поклати глава.

— Не, тъкмо обратното. — Все пак не можеше да отрече, че бе леко замаяна от бляскавата роба на мъжа. Отнасяше се за всички присъстващи — вероятно точно такова е било намерението му.

И все пак неговата роба не беше най-впечатляващата. Сред хората се движеше Косач с богато позлатени одежди. Беше толкова едър, че робата му приличаше на златна палатка.

— Кой е дебелият? — поинтересува се Цитра.

— Изглежда важен — отбеляза Роуан.

— Всъщност — отвърна Косач Фарадей, — „дебелият“, както го нарекохте, е Свещеното острие. Най-влиятелният човек сред Форума на Косачите в Средмерика. Той председателства конклава.

Свещеното острие се движеше сред множеството като огромна газообразна планета, която изтласква околното пространство. Би могъл да настрои нанитите си така, че да се отърве поне от част от масата си, но очевидно беше предпочел да не го прави. Изборът показваше дързост, а размерите му го превръщаха във впечатляваща фигура. Щом зърна Фарадей, той любезно прекъсна разговора, в който участваше, и се насочи към тях.