Нил Шустерман - Косачи

Често се чудя дали квотата някога ще се промени и ако е така, с колко. Прирастът на населението все още е доста висок, но се балансира от способността на Бурята да осигури нужното за все по-увеличаващото се население. Възобновяеми източници, жилища в предградията, изкуствени острови, а на всичкото отгоре наоколо никога не е било по-озеленено и няма усещане за пренаселеност. Постигнали сме господство над този свят и в същото време сме го съхранили по начин, по който прадедите ни биха могли само да мечтаят.

Но всичко си има граници. Макар Бурята да не се намесва в работата на Форума на Косачите, все пак препоръчва броя на Косачите, нужни на света. В момента по целия свят се прибират приблизително пет милиона души годишно — нищожна частица от нивото на смъртност в Епохата на смъртните и твърде далеч от баланса спрямо нарастването на населението. Изтръпвам, като си помисля колко много Прибирания ще са необходими, ако някога ни се наложи да обуздаем отведнъж демографския прираст.

Фулкръм Сити беше постмортален метрополис близо до самия център на Средмерика. Там, край реката, разположена в подножието на високите кули на елегантния градски живот, се издигаше достолепна каменна постройка, впечатляваща ако не с вида си, то със своята масивност. Мраморни колони и арки поддържаха медния купол. Безспорно отдаваше почит на Древна Гърция и Римската империя, родните места на цивилизацията. Все още я наричаха Сградата на Капитолия, тъй като мястото някога е било столица, по времето, когато все още е имало щати — преди правителствата да станат ненужни. Сега постройката имаше честта да помещава административните офиси на Форума на Косачите в Средмерика, както и да домакинства на конклава три пъти в годината.

В деня на Пролетния конклав валеше проливен дъжд.

Цитра рядко имаше нещо против дъжда, но мрачното време в комбинация със силното напрежение не ѝ действаше добре. От друга страна, хубав и слънчев климат би бил истинска подигравка. Цитра си даде сметка, че няма подходящ ден да бъдеш представен на заплашителна елегия от Косачи.

Фулкръм Сити беше само на час път със свръхвлака, но разбира се, Косач Фарадей приемаше свръхвлака като ненужно разточителство.

— Освен това искам да се радвам на гледките, вместо на подземен тунел без прозорци. Все пак съм човешко същество, не къртица.

Пътуването с обикновен влак траеше шест часа и Цитра наистина се наслади на гледките, въпреки че през по-голямата част от времето учи.

Фулкръм Сити се намираше край реката Мисисипи. Момичето си спомни, че някога на брега ѝ се е извивала голяма сребриста арка, но отдавна вече я нямаше. Била разрушена още в Епохата на смъртните от нещо, наречено „тероризъм“. Би научила повече за града, ако не беше така фокусирана във всичките си отрови и оръжия.

Пристигнаха вечерта преди конклава и отседнаха в хотел в центъра на града. Сутринта настъпи твърде бързо.

Когато Цитра, Роуан и Косач Фарадей поеха от хотела си в ужасния час шест и трийсет сутринта, хората по улиците притичваха към тях и им подаваха чадъри — предпочитаха самите те да станат вир-вода, вместо да гледат как Косач и стажантите му вървят без чадър.

— Те знаят ли, че сте взели двама ученици, вместо само един? — попита Цитра.

— Разбира се, че знаят — намеси се Роуан. — И защо не?

Но мълчанието на Косач Фарадей по въпроса категорично алармира Цитра.

— Нали сте го уговорили със Свещеното острие, Косач Фарадей?

— Разбрал, съм, че е по-добре да искаш прошка от Форума на Косачите, отколкото позволение — отвърна им той.

Цитра изгледа Роуан, сякаш искаше да му натякне правотата си, и той вдигна леко чадъра си, за да не я гледа.

— Няма да бъде проблем — каза Фарадей, но не звучеше особено убедително.

Цитра отново погледна към Роуан, който вече не беше скрит от чадъра.

— Само аз ли се притеснявам?

Роуан сви рамене.

— Имаме имунитет до Зимния конклав и той не може да бъде снет. Всички го знаят. Кое е най-лошото, което биха могли да направят?

Част от Косачите пристигнаха в сградата на Капитолия пеша, други с обществени автомобили, някои с лични коли, а неколцина дори с лимузини. Имаше въжета, които да ограничават достъпа на зрителите от всяка страна на широкото мраморно стълбище, както и служители на реда и представители на Гвардията на Острието — елитните охранителни сили на Форума на Косачите. Пазеха пристигащите Косачи от обожаващата ги публика, при все че същата тази публика не беше защитена от тях.