Нил Шустерман - Косачи

— Да, Ваша чест.

Цитра искаше да му сподели колко много се възхищава на постъпката му. Беше избрал съчувствието пред дълга. При всяко Прибиране научаваше по някой урок, но днешният нямаше да се заличи скоро от ума ѝ. Светостта на закона… и мъдростта да знаеш кога може да бъде нарушен.

Макар да се стараеше да бъде изряден стажант, Цитра не беше застрахована от неволни грешки. Едно от вечерните ѝ задължения бе да носи на Косач Фарадей чаша топло мляко преди лягане.

— Също както в детството ми, чаша топло мляко изтрива неприятните спомени от деня — каза ѝ Косачът. — Прокарвах си бисквитката с нея.

Мисълта, че Косачът изпива по чаша мляко с бисквитка преди лягане, се стори абсурдна на Цитра. Все пак предположи, че дори агентите на смъртта имат право на греховни удоволствия.

Доста често, когато Прибирането беше минало тежко, тя го заварваше заспал, щом се появеше с млякото в уговорения час. В такъв случай го изпиваше или го даваше на Роуан, тъй като Косач Фарадей беше категоричен, че в тази къща нищо не се похабява.

Вечерта след онова ужасно Прибиране тя постоя в стаята му малко по-дълго.

— Косач Фарадей — повика го нежно. След това повтори. Не получи отговор. По дишането разбра, че е заспал.

На нощното му шкафче имаше предмет. Всъщност стоеше там всяка вечер.

Пръстенът му.

Улавяше светлината, която се процеждаше от антрето. Дори в сумрака на стаята блестеше.

Цитра се наведе и остави чашата на шкафчето, за да види Косачът на сутринта, че го е донесла и не е било похабено. След това коленичи, загледана в пръстена. Чудеше се защо Фарадей никога не спи с него, но усещаше, че би било нахално да пита.

Когато получеше своя — ако изобщо го получеше, дали предметът щеше да запази невероятната си загадъчност, или щеше да се превърне в нещо обикновено за нея? Дали щеше да го приема за даденост?

Момичето протегна ръка, но после я отдръпна. После отново посегна и внимателно взе пръстена. Завъртя го между пръстите си и той пречупи светлината. Камъкът беше голям, приблизително с размера на жълъд. Говореше се, че е диамант, но имаше тъмно ядро, което го отличаваше от обикновените диамантени пръстени. Нещо витаеше в центъра на тези пръстени, но никой не знаеше какво. Зачуди се дали самите Косачи подозират. Центърът беше напълно черен и плътният цвят се променяше в зависимост от светлината, както понякога се случва с ирисите на хората.

Тогава погледна Косача и видя, че очите му са отворени и я наблюдават.

Смрази се — знаеше, че е уловена на място, и дори да оставеше пръстена, щеше да е без значение.

— Искаш ли да го премериш? — попита Косач Фарадей.

— Не — отговори тя. — Не биваше да го пипам.

— Не биваше, но го направи.

Тя се зачуди дали е бил буден през цялото време.

— Хайде — подкани я той. — Пробвай го. Настоявам.

Цитра се поколеба, но се подчини — въпреки думите си наистина искаше да го пробва.

Почувства го топъл на пръста си. Беше правен за Косача и ѝ беше прекалено голям. Освен това тежеше повече, отколкото бе предполагала.

— Тревожите ли се, че може да бъде откраднат? — попита тя.

— Всъщност не. Всеки, който дръзне да открадне пръстена на Косач, бързо ще бъде заличен от лицето на земята и вече няма да представлява проблем.

Пръстенът значително се охлади.

— Не си ли съгласна, че е примамлива вещ? — попита Косачът.

Изведнъж Цитра осъзна, че пръстенът не е просто студен, а леден. Само за секунди металът побеля от скреж, пръстът силно я заболя и тя махна предмета от ръката си. Той литна към другия край на стаята.

Не само пръстът, на който беше стоял пръстенът беше замръзнал, а и тези, с които го махна. Преглътна сълзите. Вече усещаше топлината, плъзнала в тялото ѝ, след като лечебните ѝ нанити бяха отделили морфин. Почувства се леко замаяна, но си наложи да запази концентрацията си.

— Мярка за сигурност, която сам инсталирах — обясни Косачът. — Микроохлаждащ чип. Нека погледна. — Той включи лампата на нощното шкафче и огледа пръста ѝ. Плътта върху ставата ѝ беше белезникавосиня и съвсем замръзнала. — В Епохата на смъртните вероятно щеше да изгубиш пръста си, но подозирам, че твоите нанити вече се грижат за пораженията. — Пусна ръката ѝ. — Ще ти мине до сутринта. Може би другия път ще помислиш, преди да докоснеш нещо чуждо. — Косачът вдигна пръстена си, остави го обратно на нощното шкафче и ѝ подаде празната чаша. — Отсега нататък Роуан ще ми носи млякото вечер — заяви.