Нил Шустерман - Косачи

— Ти от какво би се отказала? — попита я веднъж Роуан. Въпросът я накара да се почувства неудобно.

— Нали ако стана Косач, ще се откажа от живота си? Мисля, че е достатъчно.

— Ще се откажеш и от семейството си — напомни ѝ Роуан.

Тя кимна, понеже не ѝ се говореше по темата. Идеята да има семейство, ѝ се струваше толкова далечна, а тази да няма такова, също не беше по-близка до сърцето ѝ. Трудно бе да изпитва чувства към представа, от чието осъществяване я деляха години. Освен това подобни мисли не бяха никак подходящи по време на тренировка по Бокатор. Съзнанието на човек трябваше да е чисто.

Преди Цитра не беше учила никакви бойни изкуства. Винаги беше харесвала безконтактните спортове. Бягане, плуване, тенис — все дисциплини, които определяха ясна граница между нея и опонента ѝ. Философията на Бокатор беше точно обратната. Ръка до ръка, тяло в тяло в битката. Дори комуникацията в часовете беше изцяло физическа, тъй като безмълвният им учител коригираше стойката им, сякаш бяха фигурки за игра. Всичко беше съсредоточено в съзнанието и тялото без прибързано изразяване с думи.

Групата им се състоеше от осем души и при все че учителят им беше Косач, Роуан и Цитра бяха единствените стажанти. Останалите бяха младши Косачи през първата им година на длъжността. Имаше още едно момиче, което се опитваше да се сприятели с Цитра. Момичетата не получаваха специално отношение и от тях се очакваше да бъдат също толкова добри, колкото и момчетата.

Спарингът служеше като наказание в Бокатор. Всеки мач започваше простичко, с ритуално обикаляне в кръг, а двамата бойци се предизвикваха взаимно с форма на агресивен танц. След това нещата ставаха сериозни и доста брутални. Ритници, удари и стълкновения от всякакъв род.

Днес тя се биеше срещу Роуан. В движенията му имаше повече финес, но нейното предимство беше бързината. Той беше по-силен, но пък по-висок, което не играеше в негова полза. По-ниският център на тежестта на Цитра ѝ даваше по-голяма стабилност. Предвид всичко обаче двамата бяха равностойни противници.

Цитра се завъртя и изрита Роуан в гръдния кош със сила, която едва не го повали.

— Биваше си го — похвали я Роуан.

Косач Джин-Цин вдигна ръка към устните си, за да им напомни, че приказките по време на бой не са позволени.

Тя подходи от лявата му страна, но той контрира така бързо, че момичето не разбра от коя посока замахва с ръка. Сякаш изведнъж имаше и с трета. Цитра изгуби равновесие, ала само за миг. Почувства парене на мястото, където се беше стоварила дланта му. Ще посинее. Ухили се. Той ще си плати за това!

Отново се стрелна отляво, а след това го нападна от дясната страна, като използва цялата сила на тялото си. Повали го и го блокира под себе си… но изведнъж сякаш гравитацията се обърна и тя осъзна, че Роуан е взел превес в играта. Вече се намираше отгоре ѝ, блокирал нея. Можеше да го превърти отново, имаше шанс да го стори, но не го направи. Усещаше ударите на сърцето му, сякаш биеше в собствения ѝ гръден кош… и разбра, че иска да го чувства още малко. Искаше да го усети само за миг, а после да спечели мача.

Това я ядоса. Разгневи я достатъчно, че да се освободи от хватката му и да си осигури известна дистанция помежду им. Нямаше преграда между тях, нито пък мрежа, нищо, което да ги разделя, освен стената на нейната воля. Но тази стена взе да поддава.

Косач Джин-Цин даде сигнал за края на мача. Цитра и Роуан се поклониха един на друг, а сетне заеха противоположни места в кръга, преди да бъдат извикани следващите опоненти. Цитра се взираше втренчено пред себе си, твърдо решена да не поглежда Роуан нито за миг.