Нил Шустерман - Косачи

Не сме същите създания, които сме били някога.

Тогава, след като вече не сме хора, какви сме?

Цитра и Роуан невинаги присъстваха заедно на Прибирането. Понякога Косач Фарадей вземаше само един от тях. Най-ужасното Прибиране, на което Цитра стана свидетел, беше в началото на май, само седмица преди Пролетния конклав — първия от трите, на които тя и Роуан щяха да присъстват по време на обучението си.

Жертвата им беше мъж, който тъкмо се бе подложил на подмладяване до двайсет и четири годишна възраст. Беше си у дома и вечеряше със съпругата и децата си, които изглеждаха на възрастта на Цитра. Щом Косач Фарадей обяви за кого са дошли, семейството избухна в плач, а мъжът се напъха в спалнята си.

Косач Фарадей беше избрал кротко кръвопускане за Прибирането, но не се случи точно така. Когато Цитра и Косачът влязоха в стаята, той ги нападна от засада. Човекът беше във върхова форма, предвид скорошното си подмладяване, отказа Прибирането и влезе в бой с Косача, като с мощен удар му счупи челюстта. Цитра му се притече на помощ, като опита да приложи някои хватки от Бокатор, които беше усвоила от Косач Джин-Цин, но скоро разбра, че практикуването на бойното изкуство е доста по-различно от изучаването му в доджото. Мъжът я перна и тръгна към Фарадей, който още се възстановяваше след удара.

Цитра отново се хвърли към него, стисна го и не можа да заложи на друго, освен на бъркане в очите и дърпане на косата. Разсея го достатъчно, че Косач Фарадей да успее да извади ловния нож, който беше скрил в робата си, и да пререже гърлото на мъжа. Той започна да се бори за въздух и вдигна отчаяно длани в опит да спре шуртенето на кръвта.

Стиснал собствената си отекла челюст, Косач Фарадей му заговори — без злоба, а с огромно съжаление.

— Разбираш ли последствията от това, което направи?

Мъжът не можа да отговори. Падна на земята, сгърчи се и въздъхна. Цитра предполагаше, че смърт от подобна рана ще е мигновена, но уви, очевидно не беше. Никога не беше виждала толкова много кръв.

— Остани тук — нареди ѝ Косачът. — Внимателно го наглеждай и нека ти си последното, което ще види.

После излезе от стаята. Цитра знаеше как ще постъпи. Законът беше пределно ясен по отношение на последствията от отказа на някой да бъде прибран. Не можеше да затвори очи, тъй като беше инструктирана да не го прави, но ако имаше начин, щеше да запуши уши, тъй като знаеше какво ще чуе от дневната.

Започна се с молби от страна на жената за живота на децата ѝ и отчаяното хлипане на самите тях.

— Не се моли! — долови Цитра острия отговор на Косача. — Покажи на тези деца повече кураж, отколкото съпругът ти.

Цитра фиксира погледа си върху умиращия мъж, докато очите му окончателно не се изпразниха от живот. След това отиде да се присъедини към Косач Фарадей, като се опита да събере сили за гледката.

Двете деца бяха на канапето, а хлипането им беше прераснало в сълзлив вой. Жената, отпусната на колене, им шепнеше и се опитваше да ги успокои.

— Приключихте ли? — попита нетърпеливо Косачът.

Най-накрая жената се изправи. Очите ѝ бяха пълни със сълзи, но в тях вече не се четеше молба.

— Свършете каквото трябва — отсече тя.

— Добре — отвърна Косачът. — Поздравления за силата на духа. Изглежда, че съпругът ви не се е противопоставил на Прибирането. — Той докосна подутото си лице. — С моята ученичка имахме известна кавга, вследствие на което получих тази травма.

Жената само се взираше в него, леко стиснала челюст. Цитра също. Косачът се обърна към нея и я изгледа строго.

— Ученичката ми ще бъде сурово наказана за сбиването. — След това отново се обърна към жената. — На колене, моля.

Тя падна на колене, или по-скоро се срина.

Косач Фарадей поднесе пръстена си към нея.

— Както обикновено, ти и децата ти ще получите имунитет срещу Прибирането за една година напред. Всеки от вас да целуне пръстена ми.

Жената го целуна, а след това още веднъж и още веднъж.

Косачът не каза много, след като си тръгнаха. Качиха се в автобус, тъй като Фарадей избягваше ползването на обществени автомобили. Смяташе го за разточителство.

Щом стигнаха до спирката си, Цитра се осмели да заговори.

— Ще бъда ли наказана за счупената ви челюст? — Цитра знаеше, че до сутринта ще е заздравяла, но лечебните нанити не се задействаха мигновено. Той все още изглеждаше доста зле.

— Няма да говориш с никого за това — строго ѝ нареди Косачът. — Няма да го споменаваш дори в дневника си, ясно ли е? Никой не бива да узнава за неблагоразумието на този човек.