Нил Шустерман - Косачи

Нямаше голям опит в старателното учение. Откри, че е уморително и че съществуват още много дисциплини освен химия на отровите, постмортална история и воденето на дневник. Имаше металургия, свързана с поддръжката на оръжията, философия на смъртността, психология на безсмъртието и литература на Форума на Косачите — от поезия до мъдрости, открити в дневниците на прочути Косачи. Разбира се, също и математическа статистика, на която Косач Фарадей силно разчиташе.

Нямаше място за посредственост, особено с оглед приближаването на конклава.

Роуан все пак зададе един въпрос, свързан с предстоящото събитие:

— Ще бъдем ли дисквалифицирани, ако се провалим на тестовете?

Фарадей помълча за момент, преди да отговори.

— Не. Но има последствия.

И все пак не им сподели какви са те. Роуан заключи, че незнанието е по-ужасно от алтернативата.

Едва няколко дни преди конклава той и Цитра останаха до късно вечерта да учат в оръжейното помещение. Роуан взе да задрямва, но бързо се събуди, когато Цитра затвори със замах някаква книга.

— Мразя това — заяви тя. — Церберин, самакитка, кониум, полоний… всички тези отрови са се смесили в главата ми.

— От подобно нещо човек определено би умрял бързо — отбеляза Роуан и се ухили самодоволно.

Тя кръстоса ръце.

— Ти научи ли си отровите?

— Трябва да знаем само четиридесет до конклава — отговори той.

— А ти запамети ли ги?

— Ще го направя — увери я той.

— Каква е молекулярната формула на тетродотоксина?

Искаше му се да я игнорира, но откри, че не може да отхвърли предизвикателството. Вероятно част от състезателния ѝ дух се беше прехвърлил върху него.

— C 11H 17N 3O 6.

— Грешка! — отсече тя и го посочи с пръст. — O 8е, не O 6. Провали се!

Опитваше се да го подразни, за да не е единствената ядосана. Роуан не възнамеряваше да се хваща на въдицата ѝ.

— Предполагам, че е така — отвърна и понечи да се върне към уроците си.

— Не си ли поне малко притеснен?

Той пое въздух и затвори книгата си. В началото на обучението си при Косач Фарадей Роуан намираше, че истинските книги на старата школа са отживелица, но с времето осъзна, че в отгръщането на страниците има нещо много удовлетворяващо — благодарение на Цитра двамата почувстваха емоционалния катарзис от затварянето на томовете със замах.

— Разбира се, че съм притеснен, но ето как виждам положението. Знаем, че няма да ни дисквалифицират, и вече сме наясно, че няма да станем субекти на Прибирането. Освен това ще имаме още два шанса да поправим всяка издънка, преди единият от нас да бъде избран. Каквито и да са последствията от допуснатите грешки в първия кръг от тестовете, дори някой от нас да се провали, ще се справим.

Цитра се отпусна в стола си.

— Аз не се провалям — натърти, но не звучеше особено убедена в думите си.

Така се беше нацупила, че на Роуан му се прииска да се разсмее, но не го направи, тъй като знаеше, че ще я вбеси. Всъщност му харесваше начинът, по който тя се вбесяваше, но имаше прекалено много работа, че да си позволи емоционално разсейване.

Роуан остави книгата си по токсикология и извади онази, в която бяха описани различни оръжия. От тях се изискваше да могат да разпознават трийсет различни вида, да умеят да боравят с тях и да познават историята им в подробности. Роуан се тревожеше от това много повече, отколкото от отровите. Хвърли поглед към Цитра и тя го забеляза, затова се постара да не я поглежда отново.

Тогава тя неочаквано промълви:

— Би ми липсвал.

Роуан вдигна поглед, а тя отмести своя встрани.

— Какво имаш предвид?

— Искам да кажа, че ако дисквалификацията бе част от правилата, щеше да ми липсваш, в случай че не си наоколо.

Прииска му се да хване ръката ѝ, отпусната на масата. Но масата беше голяма, а дланта ѝ беше твърде далеч и щеше да изглежда прекалено странно. От друга страна, ако седяха по-близо един до друг, би било истинска лудост да направи подобно нещо.

— Но не е част от правилата — отвърна той, — което означава, че при всички положения ще ти се наложи да прекараш с мен още поне осем месеца.

Тя се усмихна широко.

— Да. Убедена съм, че дотогава ще ми се повдига от теб.

За пръв път на Роуан му хрумна, че е възможно тя да не го мрази толкова, колкото му се струваше.