Нил Шустерман - Косачи

— Почитаеми Косач Фарадей, винаги е удоволствие да те видя.

Използва и двете си ръце, за да поздрави сърдечно Фарадей, и въпреки това жестът му изглеждаше някак изкуствен и насилен.

— Цитра, Роуан, искам да ви представя Свещеното острие Ксенократ — обяви Фарадей, а след това отново се обърна към едрия мъж. — Това са новите ми стажанти.

Той ги огледа добре.

— Двойно обучение — подхвърли шеговито. — Струва ми се, че се случва за пръв път. Повечето Косачи срещат трудности и само с едно.

— По-добрият от двамата ще получи благословията ми за пръстена.

— А другият — подхвърли Свещеното острие — ще остане горчиво разочарован, сигурен съм. — После отиде да поздрави други Косачи, току-що спасили се от дъжда.

— Виждаш ли? — обади се Роуан. — А ти се тревожеше.

Но на Цитра нищо в този мъж не ѝ се струваше искрено.

Роуан беше притеснен, но просто не искаше да го показва. Знаеше, че ако си признае, Цитра още повече ще се разтревожи, което щеше да разтревожи и него. Ето защо той преглътна страховете си и наостри очи и уши за всичко, което се случваше наоколо. Имаше и други стажанти. Чу двама да си говорят, че това е „големият ден“. Момче и момиче — и двамата по-големи от него, вероятно на осемнайсет или деветнайсет, днес щяха да получат пръстените си и да станат младши Косачи. Момичето се жалваше, че през първите четири години ще трябва да получават одобрение от Съвета при подбора на субектите за Прибирането.

— За всяко едно от тях — оплака се тя. — Сякаш сме бебета.

— Поне обучението не трае четири години — опита да се включи в разговора Роуан. Двамата го изгледаха едва ли не с отвращение.

— Имам предвид, че образованието в колеж отнема четири години, нали? — Роуан съзнаваше, че се закопава все по-дълбоко, но вече нямаше връщане назад. — Поне за лиценз за Прибирането не се чака толкова.

— Кой си ти, по дяволите? — попита момичето.

— Не му обръщай внимание, просто шпат.

— Какъв? — не можа да повярва Роуан. Бяха го наричали всякак, но не и така.

И двамата се ухилиха самодоволно.

— Нищо ли не знаеш? — подсмихна се момичето. — Шпат като шпатула. Така казват на стажантите новаци, защото не стават за друго, освен да обръщат бургерите на Косачите си.

Роуан се разсмя, но това само ги подразни още повече.

В този момент Цитра се приближи към тях.

— Щом ние сме шпатули, вие какви сте? Детски ножички? Или сте просто някакви инструменти?

Младежът я изгледа, сякаш бе готов да я изравни със земята.

— Кой Косач е вашият ментор? — попита я. — Редно е да бъде уведомен за неуважението, което проявявате.

— Аз — заяви Фарадей и сложи ръка върху рамото на Цитра. — А вие ще можете да изисквате уважение чак след като получите пръстените си.

Момчето сякаш се снижи с поне десетина сантиметра.

— Почитаеми Косач Фарадей! Съжалявам, нямах представа.

Момичето отстъпи встрани, сякаш за да се дистанцира от него.

— Желая ви много късмет днес — рече той и направи великодушен жест, какъвто не заслужаваха.

— Благодаря — отговори момичето, — но ако мога да изразя мнението си, късметът тук е без значение. И двамата се упражнявахме дълго и сме добре обучени от нашите Косачи.

— Самата истина — съгласи се Фарадей.

Те кимнаха уважително за довиждане, обърнаха се и си тръгнаха.

След като се отдалечиха достатъчно, Фарадей каза на Роуан и Цитра:

— Момичето ще получи пръстена си. Момчето ще бъде отхвърлено.

— Откъде знаете? — попита Роуан.

— Имам приятели в Бижутерийната комисия. Момчето е умно, но твърде избухливо — фатален недостатък, който в никакъв случай не се толерира.

Роуан намираше хлапето за дразнещо, но все пак му домъчня за него.

— Какво се случва, когато отхвърлят някой стажант?

— Връща се при семейството си и продължава да води предишния си живот.

— Но ние никога не можем да бъдем същите, след като цяла година сме се обучавали за Косачи — отбеляза Роуан.

— Така е — отговори Фарадей. — Но само добрите могат наистина да разберат какво се иска, за да бъдеш Косач.

Роуан кимна, ала си помисли, че за човек, притежаващ такава мъдрост, понякога Фарадей изглеждаше доста наивен. Обучението за Косач беше страховито преживяване. Съвсем целенасочено, но все пак плашещо.

Ротондата се препълни с Косачи, а ехото от мраморните стени, под и купол предизвика истинска какофония. Роуан се опитваше да долови по-лични разговори, но те се губеха в общата шумотевица. Фарадей им беше споменал, че огромните бронзови врати към залата за събранието ще бъдат отворени точно в седем часа сутринта, а Косачите ще бъдат освободени точно в седем вечерта. Разполагаха с дванайсет часа да свършат цялата си работа. Всичко, което останеше недовършено, щеше да чака цели четири месеца до следващия конклав.