Нил Шустерман - Косачи

Цитра се натъжи.

— Съжалявам, че ви разочаровах, Ваша чест. Прав сте. Не заслужавам да ви нося млякото.

Той повдигна вежда.

— Не разбираш. Това не е наказание. Любопитството е присъщо на хората. Аз просто ти дадох възможност да го проявиш. Трябва да призная, че издържа доста дълго. — След това ѝ се усмихна заговорнически. — Нека видим колко време ще е нужно на Роуан, преди да посегне към пръстена.

— Форумът на Косачите е единственият автономен орган в целия свят — обясни Косач Фарадей. — При все че останалата част от него се управлява от Бурята, това не се отнася за Форума на Косачите. Точно затова провеждаме конклав три пъти в годината и там водим диспути, разглеждаме политиката си и скърбим за онези, чийто живот сме отнели.

Оставаше по-малко от седмица до Пролетния конклав, който щеше да се проведе през първата седмица на май. Роуан и Цитра бяха научили достатъчно за Форума на Косачите, за да знаят, че всички двайсет и пет региона в света организират конклавите си в един и същи ден и че в техния има точно триста двайсет и един Косачи, които обхващаха сърцето на Севермериканския континент.

— Конклавът на Средмерика е важен — каза им Косач Фарадей, — тъй като там до голяма степен се определят тенденциите за целия свят. Има поговорка, според която „щом се случва в Средмерика, ще се случи из цялата планета“. Върховните Косачи от Глобалния конклав винаги ни държат под око.

Косач Фарадей предупреди, че на всеки конклав ще бъдат подложени на тестове.

— Нямам представа какво ще е естеството на тези първи тестове и поради тази причина трябва да сте възможно най-добре подготвени във всички аспекти на обучението си.

Роуан осъзна, че има милиони въпроси за конклава, но ги запази за себе си. Остави Цитра да пита, най-вече защото Косач Фарадей се дразнеше от въпросите и така и не им отговаряше.

— Ще разберете всичко, което трябва да знаете, щом стигнете там — поясни Косачът. — Засега вниманието ви трябва да остане съсредоточено върху тренировките и учението.

Роуан никога не се беше проявявал като отличен ученик, но поведението му беше напълно умишлено. Ако се справяш твърде добре или твърде зле, привличаш внимание. Колкото и да мразеше ролята си на маруля, тя влизаше в зоната му на комфорт.

— Ако само опиташ, нямам съмнение, че можеш да бъдеш най-добрият в класа — беше му казал учителят по естествени науки, след като Роуан постигна най-висок успех на изпита между двата срока миналата година. Беше го направил само за да провери дали е способен. След като се беше убедил, не виждаше особен смисъл да повтаря постижението си. Причините бяха много и не на последно място стоеше невежеството му по отношение на Косачите, преди да приеме обучението. Беше убеден, че ако се справя блестящо, ще се превърне в мишена. Говореше се, че приятел на приятел бил прибран на единайсет години, тъй като бил най-умният петокласник. Не беше нищо повече от градска легенда, но Роуан повярва достатъчно силно, че да предпочете да стои в периферията. Чудеше се дали и други хлапета изостават заради страха от Прибирането.