Нил Шустерман - Косачи

Когато пристигнаха, къщата беше празна. Цитра, на която Косач Фарадей също беше дал свободен следобед, я нямаше. Отначало му се прииска да я запознае с Тайгър, но след това си каза: Ами ако се харесат? Ами ако Тайгър я очарова? Открай време имаше подход към момичетата. Дори веднъж убеди едно да се размаже заедно с него, за да може после да се хвали: „Момичетата си падат по мен… буквално“.

— Ще бъдем като Ромео и Жулиета — беше ѝ заявил. — Само че ние ще се върнем.

Излишно бе да се уточнява, че родителите на момичето побесняха и след възстановяването ѝ забраниха повече да се вижда с Тайгър.

Тайгър не го преживя особено тежко.

— Какво мога да кажа? Животът ѝ е приказка, разказана от пълни кретени — Роуан прие думите му като твърде зле запаметен цитат от Шекспир.

При мисълта, че Цитра може да си падне по Тайгър, дори само в сферата на вероятностите, на Роуан му призля.

— Това ли е? — попита Тайгър и се разходи наоколо. — Най-обикновена къща.

— Ти какво очакваше? Тайно подземие?

— Всъщност да. Или нещо от сорта. Погледни само мебелите. Не мога да повярвам, че те е заврял да живееш в подобна дупка.

— Не е толкова зле. Ела, ще ти покажа нещо жестоко.

Той заведе Тайгър в оръжейното помещение и както очакваше, истински го впечатли.

— Върховно! Никога не съм виждал толкова много ножове. А това огнестрелни оръжия ли са? Познавам ги само от картинките — Тайгър взе един пистолет от стената и погледна в цевта.

— Не го прави!

— Спокойно. Падам си по скачане от високо, не по стрелба.

Роуан все пак му отне автомата, но докато го върне обратно на стената, Тайгър беше грабнал мачете и го размахваше във въздуха.

— Дали мога да го заема?

— Категорично не!

— Хайде де, той има толкова много, едва ли ще му липсва.

Както Роуан много добре знаеше, Тайгър беше самото въплъщение на израза „лоша идея“. Това винаги бе сред забавните моменти в приятелството им, но сега означаваше огромна отговорност. Роуан сграбчи ръката на приятеля си, ритна го в сгъвката на коляното, за да отслаби крака му, и го просна на земята — направи всичко това само с едно движение от Бокатор. Сетне изви ръката на Тайгър под неестествен ъгъл и приложи натиск, само колкото да го заболи.

— Какво ти става, по дяволите? — процеди Тайгър през зъби.

— Пусни мачетето. Веднага!

Тайгър се подчини… и в този момент чуха отварянето на входната врата. Роуан отпусна хватката.

— Мълчи — нареди той с властен шепот. Надникна към дневната, но не успя да види кой е дошъл. — Стой тук — нареди на Тайгър, измъкна се и зърна Цитра да затваря вратата след себе си. Вероятно беше тичала, тъй като беше облечена в спортен екип, който Роуан оцени като прекалено разголен — от мозъка му се източи щедро количество кръв. Ето защо се съсредоточи върху гривната на ръката ѝ, която му напомни, че хормоналните реакции са строго забранени. Цитра погледна към него и го поздрави дежурно:

— Здрасти, Роуан.

— Здрасти.

— Има ли нещо?

— Не.

— Защо стоиш там?

— Къде би трябвало да застана?

Тя извъртя очи, запъти се към банята и се затвори вътре. Роуан се вмъкна обратно в оръжейното помещение.

— Кой е? — попита Тайгър. — Тази… как ѝ беше името? Искам да се запозная с твоята съперница. Може пък тя да ми даде имунитет. Или нещо друго.

— Не — отвърна Роуан. — Косач Фарадей е и ще те прибере на мига, ако разбере, че си тук.

Изведнъж самочувствието на Тайгър се изпари.

— О, мамка му! Какво ще правим сега?

— Успокой се. Взема душ. Стига да си мълчиш, мога да те измъкна.

Излязоха в коридора. Зад залостената врата на банята определено се чуваше свистенето на водата от душа.

— Кръвта ли отмива?

— Да. Беше доста изцапан. — Той поведе Тайгър към входната врата и едва не го изтика навън.

След като прекара цели три месеца като стажант на Косач Фарадей, Цитра не можеше да отрече, че наистина иска да бъде избрана и да получи пръстена. Колкото и да се съпротивляваше, колкото и да си повтаряше, че този живот не е за нея, все пак виждаше колко е значима длъжността и колко добър Косач би могла да стане. Винаги бе желала да води смислен живот и да се отличи. В ролята си на Косач би могла да го постигне. Да, щеше да изцапа ръцете си с кръв, но кръвта можеше да бъде и пречистваща.

Определено се приемаше за такава в Бокатор.

Цитра откри, че Бокатор на Черната вдовица изисква най-много физически усилия от всичко, което бе правила. Техен треньор беше Косач Джин-Цин, който не използваше други оръжия освен краката и ръцете си, за да извършва Прибирането. Беше положил обет за мълчание. Изглежда, всеки Косач жертваше нещо от себе си… не защото му се налагаше, а защото сам е решил — като отплата за животите, които е отнел.