Нил Шустерман - Косачи

— Едно извинение е достатъчно — обърна се Косачът към момчето. — Особено когато е искрено.

Брадфорд се изсмя, макар вече да знаеше, че всичко е съвсем истинско. Просто му се стори някак забавно. Коленете му омекнаха и той се отпусна на канапето, а смехът му беше заместен от негодувание. Как беше възможно това да е честно? Как можеше да е честно?

В този момент момчето коленичи пред него и щом Брадфорд се извърна, срещна погледа му. Сякаш пред него стоеше много по-стара душа.

— Чуйте ме, господин Зилър, — заговори момчето. — Знам, че сте спасили сестра си от горяща сграда, когато сте били на моята възраст. Знам колко усилия сте положили, за да спасите брака си. Също така мислите, че дъщеря ви не ви обича, но това не е истина.

Брадфорд го изгледа недоверчиво.

— Откъде знаеш всичко това?

Момчето стисна устни.

— Наше задължение е да знаем. Прибирането ви няма да промени нищо. Водили сте добър живот. Косач Фарадей е тук, за да му сложи край.

Зилър взе да се моли за телефонно обаждане, пазареше се за още един ден, но, разбира се, нищо от това не беше възможно. Казаха му, че може да напише бележка, но той така и не намери сили да потърси пособия за писане.

— Знам как се чувствате — промълви момчето.

— Как ще го направите? — попита накрая той.

Косачът отговори:

— Избрах за теб традиционно удавяне. Ще те отведем до реката. Ще те потопя, докато животът те напусне.

Брадфорд стисна очи.

— Чувал съм, че удавянето е неприятен начин да си отидеш.

— Мога ли да му дам малко от същото, което дадох на кучетата? — попита момичето. — Поне ще бъде в безсъзнание.

Косачът помисли и кимна.

— Ако пожелаете, ще ви спестим страданията.

Но Брадфорд поклати глава, осъзнал, че иска да изживее всяка секунда, която му остава.

— Не, искам да бъда в съзнание.

Щом удавянето щеше да е последното му преживяване, то нека поне го оползотвореше докрай. Чувстваше как сърцето му ускорява ритъм, тялото му потрепва от прилива на адреналин. Боеше се, но това означаваше, че още е жив.

— Хайде тогава — рече благо Косачът. — Нека идем заедно до реката.

Цитра остана силно възхитена от начина, по който се справи Роуан. Макар да започна разговора с човека леко разтреперан, бързо се окопити. Хвана юздите на страха на мъжа и го успокои. Цитра силно се надяваше, когато дойде нейният ред да направи избор, да може да запази самообладанието си така, както го беше постигнал Роуан. Задачата ѝ днес се изчерпваше с упояването на няколко кучета. Разбира се, беше ухапана, но нищо особено. Опита се да убеди Фарадей да заведат кучетата в приют, ала той не се съгласи. Все пак ѝ позволи да се обади в приюта да приберат животните. Също и на патолога да дойде за човека. Косачът предложи да я заведе в болница за експресно лекуване на ухапванията по ръката, но тя отказа. Собствените ѝ нанити щяха да я изцерят до сутринта, а и имаше нещо завладяващо в дискомфорта, който изпитваше. Длъжна беше да понесе малко болка заради онзи мъж.

— Това беше впечатляващо — призна тя пред Роуан по дългия път към дома.

— Да, преди да повърна на брега на реката.

— Все пак се случи чак след Прибирането — отбеляза Цитра. — Даде на онзи човек сила да се изправи пред смъртта.

Роуан сви рамене.

— Вероятно.

Скромността му се стори на Цитра едновременно влудяваща и достойна за възхищение.

Есме ядеше прекалено много пица. Майка ѝ я предупреждаваше, че пицата ще я убие. Никога не ѝ беше хрумвало, че ще се окаже истина.

Косачът атакува по-малко от минута, след като тя беше получила димящото си парче право от фурната. Беше краят на учебния ден и заниманията за четвърти клас я бяха изтощили. Обядът не струваше. Салатата с риба тон, която ѝ беше дала майка ѝ, беше топла и леко вкиснала след всичките часове. Определено не изглеждаше апетитна. Всъщност храната, която майка ѝ приготвяше, никога не получаваше максимална оценка според класацията ѝ. Тя се опитваше да накара Есме да се храни малко по-здравословно, тъй като Есме имаше известни проблеми с теглото. Въпреки че нанитите ѝ можеха да бъдат настроени така, че да забързат леко метаболизма ѝ, майка ѝ не искаше и да чуе. Твърдеше, че това е опит да се пребори със симптома, а не с проблема.