Нил Шустерман - Косачи

Добре, тогава оставаше усмихнатият мъж. Сега пък Роуан реши, че избира най-приятния на вид.

Момчето реши да научи повече за всеки от тях, като използва кода за достъп на Косач Фарадей, така че да открие лична информация, до която иначе нямаше как да се добере. Все пак ставаше въпрос за човешки живот — не беше ли редно да прибегне до всички необходими средства, за да вземе справедливо решение?

Този беше влязъл в горяща сграда на младини, за да спаси член на семейството си. Онзи пък има три малки деца. Другият, от своя страна, е доброволец в приют за животни. Но пък братът на този е бил избран за Прибирането преди няколко години…

Роуан си мислеше, че всеки факт би могъл да му е от полза, но колкото повече узнаваше за всеки от тях, толкова по-трудно ставаше решението. Продължи да рови в живота им и затъваше във все по-голямо и по-дълбоко отчаяние, ала в този момент входната врата се отвори и влезе Косач Фарадей. Навън беше тъмно. Кога се беше спуснала нощта?

Косачът изглеждаше уморен, а робата му беше изпръскана с кръв.

— Днес Прибирането беше… по-проблемно, отколкото очаквах — сподели той.

Цитра излезе от оръжейното помещение.

— Всички хладни оръжия са лъснати до блясък — обяви тя.

Фарадей кимна одобрително към нея. После се извърна към Роуан, който все още беше на компютъра.

— И кой е следващият за Прибирането?

— Аз… ъъъ… стесних търсенето до четирима.

— И? — отвърна Косачът.

— Всичките отговарят на профила.

— И? — повтори Косачът.

— Ами, този тъкмо се е оженил, а другият пък си е купил къща…

— Избери един — настоя Косачът.

— … а онзи е получил хуманитарна награда миналата година…

— ИЗБЕРИ ЕДИН! — кресна Косачът с такава ярост, каквато Роуан не беше очаквал от него. Стените буквално се разтресоха. Момчето си мислеше, че може и да му се размине, както се случи с жената и хапчето цианид. Но не — днешният тест беше напълно различен. Роуан погледна към Цитра, която стоеше до вратата на оръжейното помещение, застинала като случаен свидетел на инцидент. Наистина беше сам в ужасното си решение.

Роуан погледна екрана, направи гримаса и посочи мъжа с рошавата коса.

— Този — каза Роуан. — Приберете него.

Роуан затвори очи. Току-що беше осъдил човек на смърт само заради лошата му прическа в конкретния ден.

Тогава почувства стабилната длан на Косача на рамото си. Помисли, че ще получи порицание, но вместо това Косачът отрони:

— Браво.

Роуан отвори очи.

— Благодаря, сър.

— Ако това не е било най-трудното нещо, което си правил през целия си живот, бих се притеснил.

— Някога става ли по-лесно? — попита Роуан.

— Определено се надявам да не е така — отговори Косачът.

Следващия следобед Брадфорд Зилър се прибра от работа и завари в дневната си Косач. Щом влезе, Косачът се изправи. Инстинктът му подсказа да се обърне и да избяга, но тийнейджър със зелена гривна, който беше застанал встрани, затвори вратата след него.

С нарастващ ужас Брадфорд зачака Косачът да заговори, но той само кимна към момчето, което прочисти гърлото си и изрече:

— Господин Зилър, избран сте за Прибирането.

— Кажи му и останалото, Роуан — подкани го търпеливо Косачът.

— Работата е там… че тъкмо аз ви избрах за Прибирането.

Брадфорд местеше поглед между двамата с внезапно видимо облекчение, тъй като това очевидно беше шега.

— Добре, кои сте вие, по дяволите? Кой организира това?

Тогава Косачът вдигна ръка и показа пръстена си. А куражът на Брадфорд отново се изпари като след второто спускане на влакче на ужасите. Не беше шега… беше съвсем истинско.

— Младежът е един от моите стажанти — обясни Косачът.

— Съжалявам — обади се момчето. — Не беше лично. Просто отговаряте на определен профил. Едно време, в Епохата на смъртните, много хора са губили живота си в опит да избавят някого. Голяма част от тях са скачали в буйни реки, за да спасят домашния си любимец. Повечето са били добри плувци, но това няма значение в бурни води.

Кучетата! Помисли си Брадфорд. Точно така, кучетата!

— Не можете да ме нараните! — заяви той. — Ако го направите, кучетата ми ще ви разкъсат.

Но къде бяха те?

Тогава от спалнята му се появи момиче със същата зелена гривна като на момчето.

— Упоих ги и трите — съобщи тя. — Ще се оправят, но няма да безпокоят никого.

По ръката ѝ имаше кръв. Не на някое от кучетата, а нейна. Бяха я ухапали. Браво на тях.

— Не е лично — повтори момчето. — Съжалявам.