Нил Шустерман - Косачи

— И аз така подозирах — отговори той. — Но тези тук ще ги лъснеш.

После я остави сама.

Щом Косачът си тръгна, Цитра огледа оръжията. Не изпитваше извратено любопитство, но все пак ѝ се искаше да узнае кои от тях бяха употребявани и как. Струваше ѝ се, че благородните оръжия трябва да имат история, която да се предава нататък, и ако не на Роуан и нея, то тогава на кого?

Момичето откачи един ятаган от стената. Тежко чудовище, което можеше да разсече човек с един-единствен замах. Дали Косач Фарадей го беше използвал, за да обезглави някого? В известен смисъл беше в стила му: бързо, безболезнено, ефикасно. Цитра бавно вдигна ятагана във въздуха и се зачуди дали би имала силата да обезглави някого.

Майчице, в какво се превръщам?

Остави оръжието на масата, взе парцала и започна да го чисти, а след като приключи, посегна към следващия предмет, а после и към по-следващия, но през цялото време се опитваше да не поглежда към отражението си в лъщящите остриета.

Задачата на Роуан не беше толкова емоционална, но беше още по-обезпокоителна.

— Днес ти ще се заемеш с подготовката на следващото Прибиране — съобщи Косач Фарадей, а после му връчи списък с параметри, на които трябваше да отговаря новият субект. — Цялата информация, която ще ти е нужна, е в Бурята и ако си достатъчно умен, ще я откриеш. — След това се отправи към Прибирането за деня.

Роуан едва не допусна грешката да зададе списъка с параметри на Бурята и да поиска посочване на субект — все пак се сети, че на Косачите е строго забранено да търсят помощ оттам. Имаха пълен достъп до цялата мощ на облачната информация, но не можеха да ползват алгоритмите на „съзнанието“. Косач Фарадей им беше разказал за друг Косач, който се опитал да го направи. Още в същия миг до Свещеното острие бил изпратен доклад от името на Бурята и провинилият се бил „сурово наказан“.

— Какво е наказанието за Косач? — беше попитал Роуан.

— Да изпита смъртта дванайсет пъти подред пред комисия от Косачи и всеки път да бъде съживяван. След дванайсетото съживяване беше подложен на пробация в продължение на година.

Роуан предположи, че комисията от Косачи е проявила голяма изобретателност в методите си на наказание. Предположи, че да умреш дванайсет пъти подред от ръката на Косачи, е много по-лошо от това да се размажеш.

Започна да въвежда параметрите на търсене. Беше инструктиран да не го ограничава само до техния град, а да се разпростре в цяла Средмерика — огромна площ в средата на континента. След това стесни търсенето до градове с население под десет хиляди души, намиращи се на брега на реки. Накрая — до къщи или апартаменти, разположени на не повече от трийсет метра от брега на реката. После се разрови за хора на двайсет години и повече, които живеят в съответните домове.

Резултатът включваше четиридесет хиляди души.

Беше стигнал до него за пет минути. Нямаше да изпълни лесно следващите няколко изисквания.

Субектът трябва да е добър плувец.

Сдоби се със списък на всяка гимназия или университет във всеки речен град и направи кръстосана проверка на всички, участвали в отбори по плуване през последните двайсет години, или такива, които са се записали в триатлон. Около осемстотин души.

Субектът трябва да обича кучета.

Посредством кода за достъп на Косач Фарадей Роуан откри списък на всички публикации и блогове, свързани с кучета. Влезе в базите данни на магазините за домашни любимци и направи списък на клиентите, които редовно са купували храна за кучета през последните няколко години. Това сведе броят на имената до сто и дванайсет.

Субектът трябва да е проявил героизъм в сфера, която не е свързана с професионалната му квалификация.

Роуан проведе старателно търсене по думите „герой“, „смелост“ и „спасяване“ сред всичките сто и дванайсет имена. Помисли си, че ще е истински късмет да се появи дори едно-единствено име… но за негова изненада останаха четирима души, които са постъпили героично в определен момент от живота си.

Щракна върху всяко от имената и се появиха четири снимки. На мига съжали, тъй като щом имената се сдобиха с лица, те се превърнаха в хора, вместо в параметри.

Мъж с кръгло лице и завладяваща усмивка.

Жена, която може би беше нечия майка.

Тип с твърде рошава коса.

Мъж, който като че ли не се беше бръснал от три дни.

Четирима души. А Роуан трябваше да реши кой от тях ще умре утре.

Веднага усети, че клони към небръснатия тип, но осъзна, че допуска пристрастие. Човек не бива да бъде дискриминиран само защото не се е избръснал, преди да се снима. Дали изключваше жената само защото е жена?