Нил Шустерман - Косачи

— В дните, през които не съм ангажиран с Прибирането, присъствам на погребения и правя проучвания за предстоящи Прибирания. Косачите, или може би е редно да кажа добрите Косачи, нямат чести почивни дни.

Нито на Роуан, нито на Цитра им беше хрумвало, че е възможно не всички Косачи да са добри. Беше общоизвестно, че Косачите се придържат към най-висок морал и етични стандарти. Подхождаха мъдро към крайните срокове и правеха избора си справедливо. Приемаше се, че дори онези, които копнееха за слава, всъщност я заслужаваха. Идеята, че има Косачи, не толкова достойни като Косач Фарадей, никак не се хареса на нито един от новите му ученици.

Цитра така и не се отърси от жестокия шок от Прибирането. Макар след онзи първи ден Косач Фарадей да не беше поискал от тях да отнемат живот, ролята им на ученици беше достатъчно тежка. Всеки ненавременен край беше обвит в свой собствен плащ от скръб като повтарящ се кошмар, който не избледнява. Тя си мислеше, че ще претръпне, че някак ще свикне със задачата си. Така и не се случи.

— Това означава, че подбирам мъдро — обясни ѝ Косач Фарадей. — Ако не плачеш до пълно изтощение всеки път, не си достатъчно състрадателен, за да бъдеш Косач.

Тя се съмняваше, че на Роуан му се случва да плаче до пълно изтощение. Той беше от момчетата, които пазеха емоциите си заключени в себе си. Не ѝ беше по силите да ги отгатне. Тревожеше я, че е твърде непрозрачен. Или пък беше толкова прозрачен, че тя буквално виждаше през него. Не можеше да прецени.

Бързо научиха, че Косач Фарадей е много изобретателен в методите си за Прибирането. Никога не повтаряше напълно подхода си.

— Но не спазват ли Косачите ритуал? — попита го Цитра. — Не осъществяват ли винаги Прибирането по един и същи начин?

— Да, но все пак трябва да търсим собствения си почерк — отговори ѝ той. — Наш личен код за изпълнение на длъжността. Аз предпочитам да гледам на всяка личност, която съм избрал за Прибирането, като на отделен човек, който заслужава край, единствен по рода си.

Той им изброи седемте основни метода в изкуството на убиването.

— Трите най-често използвани включват употреба на хладно и огнестрелно оръжие и травма от удар. Следващите три са задушаване, отравяне и катастрофални поражения като електрошок или огън… макар да намирам огъня за ужасен начин за Прибиране и никога не бих го използвал. Последният метод не включва употребата на оръжие и всъщност е причината да ви обучаваме на Бокатор.

Да станеш Косач, обясни той, означавало да си достатъчно опитен във всички методи. Цитра си даде сметка, че „да си достатъчно опитен“ означава да си взел участие в различни варианти на Прибирането. Щеше ли да я накара да дръпне спусъка? Да забие ножа? Да замахне с палка? Щеше ѝ се да е убедена, че не е способна да го направи. Отчаяно ѝ се искаше да вярва, че не става за Косач. За пръв път в живота си копнееше да се провали.

Чувствата на Роуан по въпроса бяха смесени. Той откри, че моралът и високата етика на Косач Фарадей му дават цел… но само в присъствието на Косача. В мига, в който оставаше насаме с мислите си, Роуан започваше да се съмнява във всичко. Дълбоко в съзнанието му се беше загнездил ликът на онази жена, която, макар и уплашена, покорно отвори уста, за да бъде отровена. Изражението ѝ, секунда преди да сдъвче хапчето. Аз се обучавам в най-старото престъпление на този свят , казваше си той в най-печалните си моменти. И ще става все по-зле.

При все че дневниците на Косачите бяха публични, тези на стажантите все още се ползваха от лукса да бъдат лични. Косач Фарадей даде на Роуан и Цитра дебели тефтери със светла кожена подвързия и пергаментови листове с неравни краища. На Роуан му се сториха като реликва от Средновековието. Не би се изненадал, ако Фарадей ги снабдеше и с пачи пера. Все пак милостиво им бе позволено да ползват обичайните пособия за писане.

— Дневниците на Косачите традиционно се изработват от пергамент от агнешка кожа и млада кожа.

— Предполагам, че имате предвид „млада“ козя кожа — не се въздържа Роуан. — Не млада от младеж?

Най-накрая Косачът се разсмя. Цитра като че ли се разстрои, че тъкмо Роуан накара Фарадей да се разсмее, сякаш този факт го поставяше на по-висока позиция от нея самата. Роуан знаеше, че колкото и да ѝ е противна идеята да стане Косач, тя ще се бори с него за позицията, просто защото така беше устроена. По природа имаше състезателен дух и не можеше да го преодолее.