Нил Шустерман - Косачи

Хората все още се качваха и се настаняваха по седалките. Бизнесменът оглеждаше пасажерите, минаващи по пътеката, неособено заинтригувано — вълнуваше го единствено да не ударят рамото му с чантите или куфарите си.

— Заминавате или се прибирате у дома? — попита го жената, седнала до него на място 15A. Нямаше място 15B — концепцията за седалка B, свряна между двама други пасажери, много отдавна беше останала в историята, заедно с други неприятни неща като болестите и правителствата.

— Заминавам — отговори ѝ той. — А вие?

— Отивам си у дома — каза тя и въздъхна тежко, но все пак с облекчение.

Пет минути преди излитането оживление в предната част на самолета привлече вниманието му. Беше се качил Косач, който разговаряше с една стюардеса. Когато Косач искаше да пътува, всяко от местата беше на негово разположение. Косачът можеше да измести пасажер от седалката му, да го накара да се премести другаде или дори да пътува с друг полет. Доста по-обезпокоителни обаче бяха разказите за Косачи, които избират за Прибирането човека, на чието място са решили да се настанят.

Бизнесменът можеше само да се надява, че точно този Косач не е набелязал място 15C.

Робата на Косача беше необичайна. Кралскосиня, обсипана с бляскави скъпоценни камъни, които приличаха на диаманти. Доста ексцентрично за Косач. Бизнесменът не знаеше как да тълкува това. Изглеждаше на възраст малко под четиридесет, но външността не означаваше нищо. Никой вече не изглеждаше на действителната си възраст — Косачът можеше да е както на трийсет и няколко, така и на двеста трийсет и няколко. Косата му беше тъмна и добре подстригана. Погледът — остър и агресивен. Бизнесменът се опита да отклони очи, докато Косачът оглеждаше салона откъм пътеката.

Още трима Косачи се появиха след първия. Те бяха по-млади — вероятно малко над двайсетгодишни. Техните роби, всяка в различен ярък цвят, също бяха украсени със скъпоценни камъни. Имаше тъмнокоса жена с ябълковозелени одежди, обсипани с изумруди, мъж в оранжево, подчертано с рубини, и още един в жълто със златисти цитрини.

Какво беше общото наименование на група Косачи? Не беше ли „елегия“? Странно е да има отделна дума за нещо толкова рядко срещано. Според опита му Косачите винаги се движеха поотделно, никога не пътуваха заедно. Стюардесата посрещна елегията от Косачи, а след това, в секундата, в която я отминаха, се обърна и побягна от самолета.

Спасява се , помисли си бизнесменът, но после мисълта му се стори невероятна. Сигурно бързаше към служителя при гейта, за да го уведоми, че е качила повече пътници. Това е всичко. Не беше възможно да се е паникьосала — стюардесите преминаваха през специално обучение, за да не изпадат в паника. В този момент обаче другата стюардеса затвори вратата, а изражението ѝ излъчваше пълна увереност.

Пасажерите започнаха да си бъбрят. Мърмореха. Някои се смееха нервно.

След това главният Косач се обърна към пътниците:

— Моля за вниманието ви — заговори той с пораждаща безпокойство усмивка. — Със съжаление ви съобщавам, че целият полет е избран за Прибирането.

Бизнесменът го чу, но мозъкът му упорстваше, че вероятно се е объркал. Или пък беше хумор, типичен за Косачите, ако подобно нещо изобщо съществуваше. Целият, полет е бил избран за Прибирането. Не беше възможно. Не беше допустимо. Нали?

В продължение на няколко минути пасажерите осмисляха чутото. После се разнесоха въздишки, стонове, плач и накрая неконтролируемо хлипане. Нещастието можеше да се сравни с отказването на двигател по време на полет, както се беше случвало навремето, в дните на смъртните, при инцидентна повреда на техниката.

Бизнесменът имаше бърза мисъл и мигновено стигаше до решение в момент на криза. Знаеше какво трябва да направи. Вероятно и другите си мислеха същото, но той пръв премина към действие. Скочи от мястото си и хукна по пътеката към задната част на самолета. Други го последваха, но той стигна до задната врата преди тях. Огледа мигновено механизма ѝ, дръпна червената ѝ ръчка и я отвори в ярката слънчева сутрин.

Скок от такава височина до пистата можеше да му причини някоя счупена кост или изкълчен глезен, но нанитите в кръвоносната му система бързо щяха да отделят опиати, които да притъпят болката. Щеше да е в състояние да избяга, независимо от каквато и да е травма. Преди да е успял да се хвърли, чу Косачът да казва:

— Предлагам всички да се върнете по местата си, ако цените живота на обичаните от вас хора.