Нил Шустерман - Косачи

Роуан се опита да подходи по-практично — вземаше яйца, брашно, различни видове протеини и гарнитури, които да им подхождат.

— Не вземай продукти, наподобяващи пилешко — посъветва го Цитра, като огледа избраните от него стоки. — Довери ми се, майка ми е инженер по синтез на храните. На практика това не е пилешко. Отглежда се при лабораторни условия.

Роуан взе друг пакет замразен протеин.

— Какво ще кажеш?

— Морски стек? Защо не, стига да обичаш планктон, пресован във формата на месо.

— Вероятно е по-добре сама да избереш храната, вместо да трупаш само сладкиши и чипсове.

— Винаги ли си толкова скучен? — попита Цитра.

— Той не каза ли, че трябва да живеем като него? Не мисля, че сладоледът с вкус на бисквитки се вписва в стила му на живот.

Момичето му се ухили подигравателно, но смени вкуса с ванилов.

Продължиха да пазаруват и Цитра беше тази, която първа забеляза двама подозрителни на вид тийнейджъри, които вървяха по петите им в магазина, прокрадваха се зад тях и се опитваха да си придадат вид, сякаш просто пазаруват.

Вероятно бяха от онези неприятни неприемливи — хора, които намираха наслада в поведение, граничещо със законното. Понякога неприемливите си позволяваха минимално нарушаване на правилата, макар бързо да губеха интерес, тъй като бяха наясно, че няма да останат незабелязани от Бурята и ще бъдат порицани от службите на мира. По-буйните нарушители се третираха с допълнителна доза нанити в кръвоносната система, достатъчно мощна, че да предотврати желанието за всякакви противозаконни действия. Ако и това не помогнеше, човек се сдобиваше с персонален служител на мира двайсет и четири часа в денонощието, седем дни в седмицата. Цитра имаше един такъв чичо. Той наричаше своята служителка „ангел хранител“ и накрая се беше оженил за нея.

Момичето дръпна ръкава на Роуан, за да му покаже неприемливите, без да привлича вниманието на Косач Фарадей.

— Защо мислиш, че ни следят?

— Вероятно смятат, че сме тук за Прибирането, и просто искат да гледат — предположи Роуан и теорията му звучеше доста правдоподобна. Все пак се оказа, че мотивите им са били други.

Тримата се бяха наредили на опашката и изведнъж единият сграбчи ръката на Косач Фарадей и целуна пръстена, преди той да успее да му попречи. Пръстенът светна в червено — индикация, че беше получил имунитет.

— Ха! — възкликна неприемливият, неспособен да прикрие триумфа от стратегическия си ход. — Получих имунитет за година… и не можете да го отмените! Наясно съм с правилата!

Косач Фарадей остана невъзмутим.

— Да, браво на теб — каза. — Имаш имунитет за триста шейсет и пет дни. — След това го погледна в очите и допълни: — Ще се видим на триста шейсет и шестия.

Изведнъж самодоволното изражение на младежа посърна. Запелтечи, но приятелите му го дръпнаха. Избягаха от магазина колкото можеха по-бързо.

— Добре изиграно — обади се един мъж на опашката. Предложи да плати покупките на Косача, което беше безсмислено, тъй като Косачите и без друго получаваха всичко безплатно.

— Наистина ли ще го посетите, щом измине годината? — попита Роуан.

Косачът грабна ролка ментови бонбонки от рафта.

— Не си струва да си губя времето. А и вече го наказах твърде сурово. Цяла година ще очаква с тревога Прибирането. Това е урок за вас двамата: не е задължително един Косач да изпълни заплахата си, за да е ефективна.

Малко по-късно, докато товареха покупките си в обществен автомобил, Косачът погледна към другия край на паркинга.

— Ето — рече той. — Виждате ли онази жена, която изпусна чантичката си?

— Да — отговори Роуан.

Косач Фарадей извади телефона си, насочи камерата към жената и на екрана веднага се появи информация за нея. Естествена възраст деветдесет и шест, физическа — трийсет и четири. Майка на девет деца. Технически оператор на данни в малка корабна компания.

— Отива на работа, след като натовари покупките си — каза им Косачът. — Днес следобед ще я посетим на работното ѝ място и ще я приберем.

Цитра звучно пое дъх. Не беше точно ахване, но достатъчно го наподобяваше. Роуан се съсредоточи върху дишането си, за да не издаде емоциите си по начина, по който го беше направила тя.

— Защо? — попита той. — Защо точно нея?

— Разбра причината за Прибирането на Коул Уитлок…

— На кого? — учуди се Цитра.

— Едно момче от моето училище. При запознанството ми с Почитаемия Косач.

Фарадей въздъхна:

— През последните дни на Епохата на смъртните 1,25 процента от всички смъртни случаи вследствие на инцидент са се състояли на паркинги. Снощи реших да избера днешния субект на някой паркинг.