Нил Шустерман - Косачи

Цитра не можеше да повярва, че наистина ще премине през всичко това. Каква скрита самоунищожителна черта беше наложила волята си над нея? Кое я беше подтикнало да приеме позицията на стажант? Сега нямаше връщане назад. Вчера — на третия ден от новата година — Косач Фарадей беше дошъл в апартамента ѝ и беше дал едногодишен имунитет на баща ѝ и брат ѝ. Беше добавил и няколко месеца към този на майка ѝ, така че да изтече едновременно с техните. Разбира се, ако Цитра бъдеше избрана за пълноправен Косач, имунитетът им щеше да стане постоянен.

Родителите ѝ я изпратиха със сълзи на очи. Цитра се чудеше дали се дължаха на скръб, радост или облекчение. Вероятно комбинация от трите.

— Знаем, че ще направиш велики неща за света — каза баща ѝ, а тя се зачуди дали причиняването на смърт може да се приеме за велико дело.

Не допускайте самодоволството да си въобразявате, че имате лиценз за Прибирането. Лицензът е мой и само мой. Притежавате по-скоро… нека да го наречем… разрешително за начинаещи. Въпреки това ще изисквам поне един от вас да присъства на всяко Прибиране, извършено от мен. Ако ви помоля да помагате, вие ще го направите.

Цитра се оттегли от училище без никакви церемонии и се сбогува с приятелите си с няколко неловко разменени думи.

— Не заминавам далеч. Просто повече няма да идвам на училище.

Но кого заблуждаваше? Приемането на позицията на стажант я поставяше зад непробиваема стена. Беше едновременно обезкуражаващо и насърчително да знае, че животът ще продължи без нея. Струваше ѝ се, че да си Косач, означава да си жив мъртвец. Да бъдеш на този свят, без да си част от него. Просто свидетел на появата и изчезването на другите.

Ние сме над законите, но това не означава, че живеем, без да ги зачитаме. Позицията ни изисква морал, който надхвърля всеки закон. Трябва да се стараем да останем безпристрастни и във всеки момент да правим оценка на мотивите си.

Тъй като не носеше пръстен, Цитра получи гривна, която я идентифицираше като стажант Косач. Роуан също имаше такава — яркозелени гривни с дъгата на фермерска коса над немигащо око, двойният символ на Косачите. Този символ щеше да се превърне в татуировка на ръката на избрания стажант. Тази татуировка щеше да остане скрита от очите на другите, тъй като Косачите винаги се появяваха на публични места, облечени в роба.

Цитра трябваше да признае пред себе си, че има изход от ситуацията. Можеше да се провали. Можеше да изгуби в надпреварата. Можеше да саботира представянето си, така че Почитаемият Косач Фарадей да бъде принуден да избере Роуан и да я върне при семейството ѝ в края на годината. Проблемът беше, че на Цитра не ѝ се удаваше да върши нещата половинчато. Щеше да ѝ бъде много по-трудно да се провали, отколкото да успее.

Няма да толерирам никакви романтични увлечения между вас двамата, така че отсега освободете съзнанието си от подобни мисли.

При тези думи на Косача Цитра вдигна поглед към Роуан, а той просто сви рамене.

— Няма проблем — отсече и подразни Цитра. Можеше да покаже поне капка разочарование.

— Да — присъедини се Цитра. — Няма надежда за нещо подобно със или без правилото.

Роуан само се ухили, с което я ядоса още по-силно.

Ще трябва да изучите историята, великите философи, науките. Ще започнете да разбирате естеството на битието и какво означава да бъдеш човек, преди да ви бъде възложено да отнемете живот. Също така ще се наложи да усвоите всички форми на изкуството да убиваш и да станете експерти.

Подобно на Цитра, Роуан също беше доста обезпокоен от решението да се ангажира с този процес, но нямаше да допусне да му проличи. Особено пред Цитра. Въпреки непукизма, който демонстрираше, всъщност я намираше за доста привлекателна. Още преди Косачът да им е забранил обаче знаеше, че подобна авантюра нямаше как да завърши добре. Все пак бяха съперници.

Също като Цитра, и Роуан беше стоял до Косач Фарадей, когато поднесе пръстена си пред всеки член на семейството му, за да му даде имунитет. Братята и сестрите му, полубратята и полусестрите му, баба му и твърде съвършеният ѝ съпруг, за когото Роуан подозираше, че може да е робот. Един по един коленичиха в знак на респект и целунаха пръстена, прехвърляйки своето ДНК в световната база данни на получилите имунитет в облака на Форума на Косачите, отделна част от Бурята.

Правилото гласеше, че всеки член на домакинството на стажанта се ползва с такъв, а това на Роуан наброяваше цели деветнайсет души. Майка му беше обзета от смесени чувства, тъй като никой нямаше да се изнесе поне в близката година, за да бъде сигурен, че ще се сдобие с постоянен имунитет, щом Роуан получеше пръстен на Косач… ако изобщо станеше.