Нил Шустерман - Косачи

— Три пъти в годината Косачи се събират на голямо събрание, наречено конклав. Обсъждаме същността на Прибирането и дали районът ни се нуждае от още Косачи.

Цитра като че ли се сви в стола си. Най-сетне се беше усетила. Макар Роуан да подозираше накъде отиват нещата, гледката на пръстена върху масата разтърси и него.

— Скъпоценните камъни върху пръстените на Косачите са били изработени в самото начало на постморталния период от първите Косачи — продължи Фарадей. — Когато обществото е преценило, че неестествената смърт трябва да замени естествената. Шлифовани са много повече скъпоценни камъни, отколкото са били нужни навремето, от основателите на Форума на Косачите, които са били достатъчно разумни, че да предвидят нуждата от тях. Когато ни трябва нов Косач, един от скъпоценните камъни се поставя в златен обков и се подарява на избрания кандидат. — Той завъртя пръстена на пръста си, поигра си с него, улови светлината и пречупените лъчи затанцуваха из помещението. После ги погледна в очите — първо Цитра, а след това и Роуан. — Тъкмо се върнах от Зимния конклав, където получих този пръстен, за да мога да си избера ученик.

Цитра рязко се отдръпна.

— Роуан може да се наеме. Аз не се интересувам.

Роуан се обърна към нея — щеше му се да беше заговорил пръв.

— Кое те кара да мислиш, че аз се интересувам?

— Аз избрах и двама ви! — повиши глас Фарадей, за да прекрати спора им. — И двамата ще изучите занаята. Но накрая само единият ще получи пръстена. Другият може да се върне у дома и да продължи стария си живот.

— Защо ще се състезаваме за нещо, което никой от нас не иска? — попита Цитра.

— Върху това се гради парадоксът на професията — отговори Фарадей. — Онези, които копнеят за работата, не я получават… а онези, които най-силно се съпротивляват на необходимостта да елиминират някого, са единствените, които трябва да го извършат.

Той прибра пръстена, а Роуан издиша въздуха, който дори не беше осъзнал, че задържа.

— И двамата имате изключително висок морал — увери ги Фарадей. — Точно затова вярвам, че вашето завидно ниво ще ви тласка напред в обучението при мен — не защото ви насилвам, а защото вие избирате да е така.

След това си тръгна, без да плати сметката, тъй като никой не беше и не би донесъл сметка на Косач.

Каква дързост! Да си помисли, че може да ги впечатли с превзети културни преживявания, а после да ги зашемети с малкия си противен план. Нямаше начин, никога, в никакъв случай Цитра да зареже живота си и да стане човек, който отнема живота на другите.

Когато се прибра у дома същата вечер, тя разказа на родителите си какво се е случило. Татко ѝ я прегърна и тя си поплака в обятията му заради ужасното предложение, което беше получила. След това майка ѝ зададе въпрос, който Цитра изобщо не очакваше.

— Ще го направиш ли? — попита.

Фактът, че майка ѝ изобщо можеше да допусне подобна мисъл, я връхлетя като още по-голям шок от пръстена, поднесен пред нея същата сутрин.

— Какво?

— Изборът е труден, знам — намеси се и баща ѝ. — Ние ще те подкрепим във всички случаи.

Тя ги погледна така, сякаш ги виждаше за пръв път в живота. Как беше възможно родителите ѝ да я познават толкова слабо, та да си помислят, че би станала ученичка на Косач? Дори не знаеше какво да им каже.

— Вие… искате ли да го направя? — Осъзна, че очаква отговора им с ужас.

— Ние искаме това, което ти искаш, мила — увери я майка ѝ. — Но погледни в перспектива. На един Косач не му липсва нищо на този свят. Всичките ти нужди и желания ще бъдат удовлетворявани и няма да се боиш, че ще бъдеш избрана за Прибирането.

В този момент Цитра я осени прозрение.

— Вие също няма да се тревожите за Прибирането… семейството на Косача получава имунитет, докато самият Косач е жив.

Баща ѝ поклати глава.

— Не става въпрос за нашия имунитет.

И тя наистина му повярва.

— Не е заради вас… заради Бен е… — довърши Цитра.

Тук не бяха нужни думи. Споменът за неочакваното нахлуване на Косач Фарадей в дома им все още ги преследваше като тъмна сянка. Тогава не знаеха защо е дошъл. Можеше да е там, за да прибере Цитра или Бен. Но ако Цитра станеше Косач, никога вече нямаше да се боят от неканени посетители.

— Искате да посветя живота си на елиминиране на хора?

Майка ѝ отмести поглед.

— Моля те, Цитра, не е елиминиране, а Прибиране. Важно е. Необходимо е. Разбира се, никой не го иска, но всички са съгласни, че трябва да се случва и някой трябва да го върши. Защо не ти?