Нил Шустерман - Косачи

Нощес Цитра си легна рано — преди вечеря, тъй като беше изгубила апетит. Родителите ѝ идваха до вратата на спалнята ѝ няколко пъти, но тя ги отпращаше.

Никога не беше имала категорична идея какъв път ще избере в живота си. Предполагаше, че ще иде в колеж, ще получи диплома в приятна сфера, след това ще си намери задоволителна работа, ще срещне подходящ мъж и ще води незабележителен живот. Не копнееше за подобно съществуване, но то се очакваше. Не само от нея самата, а от всички. Без истински вдъхновяващи моменти, животът щеше да се сведе до поносимото. Поносимо до безкрайност.

Дали щеше да открие по-съществена цел в Прибирането на човешки живот? Отговорът щеше да бъде категорично не!

Но ако наистина беше така, защо не можеше да заспи?

За Роуан не беше чак толкова трудно да вземе решение. Да, ненавиждаше идеята да стане Косач, отвращаваше го, но още повече го отблъскваше мисълта, че друг негов познат може да го направи. Не смяташе, че има морално превъзходство пред когото и да е, но поне проявяваше силно изразена емпатия. Често съчувстваше на хората в пъти повече, отколкото съчувстваше на самия себе си. Точно това беше причината да присъства на Прибирането на Коул. Точно това беше причината да седи до леглото на Тайгър след всяко негово размазване.

Освен това Роуан вече знаеше какво е да бъдеш Косач — да те третират различно и да те делят от останалата част от света. Сега изживяваше тъкмо това, но дали можеше да го понесе до края на живота си? Навярно не беше необходимо. Нали Косачите се събираха? Вземаха участие в конклави три пъти годишно и сигурно бяха приятели помежду си. Това беше най-елитният клуб на света. Не, не искаше да бъде част от него, но беше поканен. Щеше да представлява бреме, но също и огромна чест.

Той не сподели със семейството си същия ден, защото не искаше да влияят на решението му. Имунитет за всички тях? Разбира се, че биха настояли той да приеме. Обичаха го, но само като част от по-голяма група обични неща. Ако саможертвата му можеше да спаси останалите, щеше да постигне благо за цялата фамилия.

В крайна сметка изкуството свърши своето. Нощес платната обсебиха сънищата му. Какъв ли е бил животът през Епохата на смъртните? Пълен със страсти — както добри, така и пошли. Страхът отстъпва място на вярата. Отчаянието придава смисъл на еуфорията. Казват, че по онова време дори зимите са били по-студени, а летата по-горещи.

Да живееш под сянката на неизвестното безкрайно небе и тъмнината, обгърнала Земята, трябва да е било прелестно — как иначе са се родили подобни великолепни изразни средства? Никой вече не създаваше нищо стойностно… но ако беше възможно чрез Прибирането да върне поне намека за онова, което е съществувало някога, може би си струваше.

Щеше ли да успее да намери сили у себе си да елиминира друго човешко същество? И то не само едно, а много, ден след ден, година след година, докато достигне собствената си вечност? Косач Фарадей вярваше, че би могъл. На следващата сутрин, преди да тръгне за училище, Роуан каза на майка си, че един Косач го е поканил да стане негов стажант и след часовете ще иде при него, за да приеме позицията.

— Щом смяташ, че така е най-добре — отговори тя.

Забравете какво си мислите, че знаете за Косачите. Забравете предубежденията си. Обучението ви започва днес.