Нил Шустерман - Косачи

Възникна само една засечка — пръстенът завибрира и прозвуча аларма, отказ на имунитет за новия съпруг на бабата, тъй като той наистина се оказа робот.

Ще живеете като мен. Скромно и според божията воля. Няма да вземате повече, отколкото ви е нужно, и няма да похабявате ресурсите си. Хората ще се опитват да купят приятелството ви. Ще ви предлагат изкушения. Не приемайте нищо повече от най-необходимото за човек.

Фарадей отведе Роуан и Цитра в дома си, за да започнат новия си живот. Представляваше малко бунгало в западнала част на града, която Роуан дори не предполагаше, че съществува.

— Хората се преструват на бедняци — беше им обяснил Косача, тъй като вече не съществуваше бедност. Аскетизмът беше избор, тъй като винаги имаше и такива, които отхвърляха изобилието в света на постморталните.

Домът на Фарадей бе спартански. Семпло обзаведен. С невзрачни мебели. В стаята на Роуан имаше място само за легло и малък скрин. Цитра поне разполагаше с прозорец, но гледката беше към тухлена стена.

Няма да толерирам детински занимания, нито банални приятелски отношения. Посвещаването на този живот означава да се откажете напълно от предишните си навици. Щом измине година, ще избера един от вас, а другият ще може лесно да се върне към стария си бит. За момента мислете за този живот като за нещо от миналото ви.

След като се настаниха, той не допусна да размишляват твърде дълго за обстоятелствата. Щом Роуан извади багажа си, Косачът съобщи, че отиват до пазара.

— За Прибирането? — попита Роуан, доста скован от перспективата.

— Не, за да набавим храна за вас двамата — отговори Фарадей. — Стига да не предпочитате да се задоволите с остатъци.

Цитра се ухили самодоволно на въпроса на Роуан — не че самата тя не се беше тревожила заради същото.

— Харесвах те повече, преди да те опозная — каза ѝ той.

— Все още не си ме опознал — отговори съвсем искрено момичето. После въздъхна и за пръв път след вечерта в операта показа по-открито отношение. — Принудени сме да живеем заедно и по неволя да се съревноваваме за нещо, което никой от нас всъщност не иска, а обстоятелствата не ни поставят в особено приятелска ситуация.

— Така е — съгласи се Роуан. Все пак напрежението помежду им не се дължеше само на Цитра. — Това обаче не означава, че не можем да си пазим взаимно гърба.

Тя не му отговори. Той не го и очакваше. Просто искаше да постави началото. През последните два месеца беше научил, че вече никой не му пази гърба. Вероятно щеше да е така и за в бъдеще. Приятелите му се бяха отдръпнали. Беше на последно място и в собственото си семейство. Само един човек се намираше в същото положение като него. Това беше Цитра. Ако не можеха да се научат да разчитат един на друг, какво им оставаше, освен разрешителното на начинаещия да убива?