Нил Шустерман - Косачи

Бурята ни осигури идеален свят. Утопията, за която нашите прадеди са могли само да мечтаят, е наша реалност.

На Бурята не беше дадена власт само в една сфера.

Форума на Косачите.

Когато се стигна до извода, че се налага да умират хора, за да се облекчи прекомерния ръст на населението, беше взето решение това да остане отговорност на хората. Отговорността за ремонтите на мостове и градското планиране можеха да се възложат на Бурята, но отнемането на живот беше акт, който изисква съвест и съзнание. Тъй като не беше ясно дали Бурята притежава дори едното, беше създаден Форумът на Косачите.

Не съжалявам за това решение, но често се чудя дали Бурята нямаше да се справи по-добре.

При все че ходенето на пазар трябваше да е обикновено ежедневно задължение, Цитра откри, че пазаруването с Косач е придружено със своя си доза лудост.

В мига, в който вратите на магазина се отвориха и тримата прекрачиха прага, ужасът, който всяха, беше достатъчен, че да ѝ тикнат в ръцете парче гъше месо. Реакциите не бяха крещящи, нямаше въздишки, нито пък викове. Никой не продума, но атмосферата обхващаше всички, сякаш случайно се бяха появили на театрална сцена по средата на представление.

Цитра забеляза, че в най-общ план хората се делят на три групи.

1) Отричащите: такива, които вървяха напред и се преструваха, че Косачът не е там. Не просто го игнорираха — активно и съвсем преднамерено отричаха присъствието му. Това напомни на Цитра за начина, по който съвсем мъничките деца играят на криеница, как покриват очите си с ръце и си мислят, че щом те не виждат, никой не може да види и тях.

2) Майсторите на измъкването: те хукваха надалеч, но се стараеха да прикрият този факт. Изведнъж се сещаха, че са забравили да купят яйца, или се затичваха да догонят изчезнало дете, което в действителност не съществуваше. Един продавач заряза количката си, като мърмореше за портфейла, който вероятно е оставил у дома, въпреки очевидната издутина в задния си джоб. Забърза се и изобщо не се върна.

3) Домашните любимци на Косача: сами го заговаряха с тайната надежда (не чак толкова прикрита), че така ще спечелят имунитет или поне някой ден в повече, Прибирането ще е за човека до тях, а те ще го избегнат.

— Ето, Ваша чест, вземете, моят пъпеш е по-голям, настоявам.

Тези хора осъзнаваха ли, че подобно угодническо поведение още повече би затвърдило решението на Косача да избере тъкмо тях за Прибирането? Не че Цитра би искала да наложи смъртна присъда за нещо подобно, но ако трябваше да избира между невинния минувач и неприятния подмазвач, би се спряла на онзи, който пробутва пъпеша си.

Сред продавачите имаше и такъв, който не пасваше на нито един от трите профила. Беше жена, която всъщност се зарадва на посетителя.

— Добро утро, Косач Фарадей — поздрави тя, щом минаха покрай масата с деликатеси, а след това огледа с интерес Цитра и Роуан. — Това племенниците ви ли са?

— Всъщност не — отговори той с известно презрение към предположението за роднини, но Цитра не се впечатли от тона му. — Взех стажанти.

Очите на жената леко се ококориха.

— Каква била работата! — възкликна тя, но не стана ясно дали идеята ѝ се струва добра, или лоша. — Занаятът влече ли ги?

— Ни най-малко.

Тя кимна.

— Е, тогава вероятно са подходящи. Нали знаете какво казват: „На бодлива крава бог рога не дава“.

Косачът се усмихна.

— Надявам се някой ден да ги запозная с щрудела ти.

Тя кимна към тях двамата.

— Е, той върви с поговорката.

Щом отминаха, Косач Фарадей обясни, че с жената отдавна са приятели.

— Готви ми от време на време. Освен това работи в кабинета на патолога. С моята работа е добре да имам приятел там.

— Гарантирате ли ѝ имунитет? — попита Цитра.

Роуан си помисли, че Косачът може да се възмути от въпроса, но той отговори:

— Форумът на Косачите не гледа с добро око на онези, които си имат любимци, но аз съм намерил начин да ѝ осигуря имунитет в продължение на години, без да парадирам особено.

— Ами ако друг Косач реши да я прибере?

— Тогава ще присъствам покрусен на погребението ѝ — отвърна той.

Докато пазаруваха, Цитра си взе нещо за хапване, а Косачът я изгледа със съмнение.

— Наистина ли е нужно? — попита той.

— Нужно ли е нещо в действителност? — отговори Цитра.

Отношението на Цитра към Косача се стори забавно на Роуан, но все пак ѝ се получи. Той я остави да задържи чипса.