Нил Шустерман - Косачи

— Вие? — възкликна Роуан сухо, та не остана тайна, че и той има преживелици с Косача.

— Щях да се появя по-рано, но бях зает… с други дела.

Той не навлезе в подробности, което зарадва Цитра. Въпреки това присъствието му нямаше как да вещае нещо добро.

— Поканихте ни тук за Прибирането.

Не беше въпрос, а излагане на факт, тъй като Цитра беше убедена, че е така… докато Роуан не се намеси:

— Не мисля, че става въпрос за това.

Косач Фарадей не понечи да отнеме живота им. Вместо това придърпа един свободен стол и се настани до тях.

— Ложата ми бе предоставена от директорката на театъра. Хората все си мислят, че щедростта им към Косачите ще ги предпази от Прибирането. Нямах никакво намерение да я елиминирам, но сега тя си мисли, че подаръкът ѝ е изиграл роля.

— Хората вярват в това, в което им се иска да вярват — заяви Роуан авторитетно, което накара Цитра да допусне, че е наясно с въпроса.

Фарадей посочи съм сцената.

— Тази вечер гледаме спектакъл за човешката глупост и трагедия — каза той. — Утре ще ги преживеем.

Завесата се вдигна за второ действие, преди да е успял да обясни какво има предвид.

В продължение на два месеца Роуан беше училищният парий — прокуден с непреклонна жестокост. Макар обикновено подобни истории да следват определен модел и след това да отшумяват във времето, този път случаят не беше такъв — отнасяше се до Прибирането на Коул Уитлок. Последвалите футболни мачове сипваха щедра доза сол във всеобщата рана, а фактът, че всеки от тези мачове беше изгубен, удвояваше болката. Роуан никога преди не се беше славел с особена популярност, нито пък беше ставал субект на присмех, а сега го пресрещаха и редовно го ступваха. Остана изолиран и дори приятелите му целенасочено го отбягваха. Тайгър не правеше изключение.

— Ще стана виновен по подразбиране, човече — беше му признал Тайгър. — Усещам болката ти, но не искам да я преживявам.

— Неприятна ситуация — бе отбелязал директорът на Роуан, когато се отби при медицинската сестра, но се наложи да изчака обедната почивка, преди тя да промие новите поражения. — Може да помислиш за смяна на училището.

И един ден Роуан се поддаде на напрежението. Изправи се върху една маса в стола и каза на всички лъжите, които им се искаше да чуят.

— Този Косач беше мой чичо — обяви той. — Аз му казах да прибере тъкмо Коул Уитлок.

Разбира се, повярваха на всяка негова дума. Хлапетата започнаха да го освиркват и да го замерят с храна, но той продължи:

— Искам да знаете, че чичо ми отново ще дойде… и ме помоли да избера следващия субект за Прибирането.

Изведнъж замерянето с храна престана, вече не го гледаха кръвнишки и като с магическа пръчка побоите секнаха. След празнината остана… на практика празнина. Никой повече не го погледна в очите. Даже учителите вече не смееха да го погледнат — някои от тях дори започнаха да му пишат отлични оценки, когато беше за много добър или добър. Роуан започна да се чувства като призрак в собствения си живот и премина към съществуване в сляпата точка на света.

У дома нещата бяха нормални. Пастрокът му пазеше дистанция, а майка му беше ангажирана с твърде много други неща, че да обръща внимание на тревогите му. Знаеха какво се е случило в училище и какво се случва сега, но бяха възприели онази егоистична позиция, при която родителите обикновено се преструват, че щом не могат да разрешат дадена ситуация, тя всъщност не е проблем.

— Искам да се преместя в друга гимназия — съобщи той на майка си, след като в крайна сметка обмисли предложението на директора, а отговорът ѝ беше болезнено неутрален.

— Щом смяташ, че така е най-добре.

Беше почти сигурен как, ако ѝ беше казал, че се оттегля от обществото, за да се присъедини към религиозна секта, тя би му отвърнала: Щом смяташ, че така е най-добре.

Ето защо, когато пристигна поканата за опера, дори не се запита кой може да я е изпратил. Каквото и да означаваше, тя беше спасение, поне за вечерта.

Момичето, с което се запозна в ложата, беше доста приятно. Хубаво, уверено — такова момиче вероятно вече си имаше приятел, макар да не беше споменала подобно нещо. А после се появи Косачът и светът на Роуан отново потъна в мрак. Този човек беше виновен за нещастието му. Стига да можеше да му се размине, Роуан би го бутнал през парапета… но нападенията над Косачи не се толерираха. Наказанието беше Прибиране на цялото семейство на нарушителя. Такава последица гарантираше сигурността на почитаемите служители на смъртта.