Нил Шустерман - Косачи

Главният Косач извади ножа си, но бизнесменът беше готов. В мига, в който острието проблесна, той се хвърли към него — последното доказателство за волята му бе да направи смъртта свой собствен избор вместо на Косача. Отхвърли ако не метода на Косача, то безумието му.

— През годината, прекарана с мен — обясни Косач Фарадей на Роуан и Цитра, — ще усвоите умелото използване на различни видове хладни оръжия, ще се запознаете забележително добре с употребата на повече от десет огнестрелни оръжия, ще добиете работни познания в токсикологията и ще упражнявате най-смъртоносните бойни изкуства. Няма да постигнете съвършенство във всичко — за целта са нужни много години, — но ще придобиете основни умения, които ще служат като база за надграждане.

— Умения, които ще бъдат ненужни на този, който не бъде избран — отбеляза Цитра.

— Нищо, което учим, не е безполезно — увери я той.

При все че домът на Косача беше скромен и без декорация, в него имаше нещо впечатляващо: оръжейното помещение. Някога беше служило за гараж на старата къща, но сега по стените беше подредена богатата колекция на Косача. На едната бяха окачени хладните, а на другата — огнестрелните оръжия. Третата стена напомняше за етажерките в аптека, а на четвъртата бяха изложени архаични предмети. Лъкове със сложни извивки, колчан със стрели с обсидианов връх, страховити масивни арбалети, дори и боздуган, макар да им беше трудно да си представят как Косач Фарадей отнема нечий живот с боздуган. Струваше им се, че четвъртата стена е по-скоро място за музейни експонати, но не бяха съвсем убедени и несигурността ги безпокоеше.

Дневният режим беше изключително строг. Роуан и Цитра тренираха с хладни оръжия и други пособия, влизаха в спаринг сесии срещу Косача, който беше учудващо силен и пъргав за видимата си възраст. Научиха се да стрелят на специално стрелбище за Косачи и ученици, където употребата на оръжия, забранена за ползване сред обществото, дори се насърчаваше. Изучиха основите на Бокатор на черната вдовица — смъртоносна версия на древно камбоджанско бойно изкуство, специално развито за нуждите на Форума на Косачите. Чувстваха се изтощени, но същевременно по-силни, отколкото всеки от тях някога е бил.

И все пак физическите тренировки бяха само половината от режима им. В средата на оръжейното помещение имаше стара дъбова маса, очевидно реликва от Епохата на смъртните. Именно там Косач Фарадей ги учеше по няколко часа на ден какво е да бъдеш Косач. Часовете по проницателност, история и химия на отровите, както и водене на ежедневни записки в ученическите им дневници. Имаха да научат много повече за смъртта, отколкото някога бяха подозирали.

— История, химия, писане… все едно съм в училище — гневеше се Роуан пред Цитра, тъй като не би дръзнал да се оплаче пред Косач Фарадей.

Тогава дойде ред на Прибирането.

— Всеки Косач трябва да изпълни квота от двеста и шейсет Прибирания годишно — каза им Косач Фарадей. — Това означава приблизително пет пъти седмично.

— Значи си почиваше през уикенда — пошегува се Роуан в опит да внесе известна лековатост в напрегнатата обстановка. Но на Фарадей не му се стори забавно. За него нищо, свързано с Прибирането, не можеше да бъде повод за смях.