Нил Шустерман - Косачи

Роуан умееше да избира битките си. Биваше го да участва в съревнования, но рядко би го направил, за да се изтъква. Чудеше се дали това ще му даде предимство пред Цитра. Чудеше се дали всъщност го иска.

Да бъде Косач, не би могло да представлява изборът на живота му. Все още не беше правил много избори, тъй че нямаше реална представа как точно ще постъпи в безкрайното си бъдеще. И все пак сега, след като имаше ментор Косач, започваше да разбира, че може да притежава нужната за целта издръжливост. Щом Косач Фарадей беше преценил, че са му присъщи моралните качества за длъжността, вероятно беше така.

Що се отнася до дневника, Роуан го мразеше. В голямо семейство, в което на практика никой нямаше желание да го слуша, той беше свикнал да пази мислите си само за себе си.

— Не виждам какъв е големият проблем — подхвърли веднъж Цитра, докато работеха по дневниците си след вечеря. — Никой освен теб няма да го чете.

— Защо го водя тогава? — сопна се Роуан.

Цитра въздъхна, сякаш говореше на дете.

— Това е подготовка за писането на официалния дневник. Който от нас получи пръстена, ще бъде задължен по закон шест да води официален косачески дневник за всеки ден от живота си.

— Който съм сигурен, че никой няма да чете — настоя Роуан.

— Все пак е възможно някой да го прочете. Архивът на Косачите е достъпен публично.

— Да — отвърна Роуан. — Отнася се и за Бурята. Хората могат да прочетат всичко, но никой не го прави. Единственото, което вършат, е да играят игри и да гледат холограми на котки.

Цитра сви рамене.

— Още една причина да не се тревожиш, че водиш дневник. Стига да имаш безброй страници, можеш да включиш в тях пазарския си списък и какво си ял за закуска. Никой няма да го е грижа.

Но Роуан беше загрижен. Ако се налагаше да изписва страница след страница, ако трябваше да прави същото, което правят Косачите, щеше да го изпълнява правилно, или изобщо нямаше да го върши. А сега, докато гледаше празния лист пред себе си, установи, че по-скоро е склонен „изобщо“ да не го върши.

Той наблюдаваше Цитра, докато пишеше, напълно погълната от дневника си. От мястото си не можеше да прочете написаното, но виждаше, че има красив почерк. Изглежда, беше учила калиграфия в училище. Беше сред дисциплините, които учениците избираха, за да се усъвършенстват. Като латинския. Подозираше, че ще му се наложи да овладее писането в курсив, ако станеше Косач, но засега щеше да се придържа към лишения си от елегантност разкривен почерк.

Чудеше се дали ако Цитра учеше в същото училище като него, някога щяха да се сближат? Вероятно дори нямаше да се познават. Тя беше от момичетата, които се изявяват, а той — от хлапетата, които странят от всичко. Орбитите, в които кръжаха, имаха също толкова нищожен шанс да се пресекат, колкото Марс и Юпитер в нощното небе. И все пак сега бяха свързани от общи интереси. Не бяха точно приятели — така и не получиха шанса да се сближат, преди да бъдат включени в надпревара. Бяха партньори, бяха съперници… а на Роуан му беше изключително трудно да осмисли чувствата си към нея. Знаеше само, че му харесва да я гледа как пише.

Косач Фарадей проявяваше особена строгост по отношение на семействата.

— Не е препоръчително да поддържате контакт с близките си по време на обучението.

На Цитра ѝ беше трудно. Липсваха ѝ родителите ѝ, но най-много от всичко ѝ липсваше брат ѝ Бен — изненадващо за самата нея, защото у дома никога не беше достатъчно търпелива към него.

На Роуан като че ли раздялата със семейството не му пречеше.

— Биха се зарадвали много повече на имунитета, отколкото на присъствието ми сред тях — призна той пред Цитра.

— Еха — възкликна тя. — Да не би да очакваш съчувствие?

— В никакъв случай. Вероятно завист. Така е много по-лесно да се откажа от всичко.

Веднъж Косач Фарадей все пак измени на правилото си. Беше изминал около месец от започването на обучението им и той позволи на Цитра да присъства на сватбата на леля си.

Макар всички да бяха облечени в официални тоалети и смокинги, Косач Фарадей не разреши на Цитра да се издокара.

— Не е редно да се възприемаш като част от този свят. — Подейства. Обикновените ежедневни дрехи сред цялата суета наоколо я накараха да се почувства още повече като аутсайдер — ученическата гривна допълнително влоши нещата.

Вероятно точно това беше причината Косач Фарадей да ѝ позволи да присъства — за да види още по-ясно разликата между себе си такава, каквато е била преди, и каквато беше сега.