Нил Шустерман - Косачи

Беше обичайна процедура Косачите да прибират близките на онези, които оказват съпротива или бягат от Прибирането. Елиминирането на цели семейства беше сериозен повод за преосмисляне на действията. Но все пак ставаше дума за самолет — как щяха да узнаят кой точно е той, ако скочеше и избягаше?

Сякаш прочел мислите му, главният Косач добави:

— Разполагаме с данни за този самолет. Знаем имената на всички на борда. Включително и на стюардесата, която прояви страх да остане на поста си и си тръгна. Цялото ѝ семейство ще плати цената, наред с нея.

Бизнесменът падна на колене и отпусна глава в дланите си. Мъжът зад него го избута и все пак скочи.

Тупна на земята и побягна, по-разтревожен за случващото се в момента, отколкото от онова, което предстоеше утре. Вероятно нямаше семейство, за което да го е грижа, или предпочиташе и те да го придружат в неизвестното. Но бизнесменът не можеше да понесе мисълта, че съпругата и децата му ще бъдат прибрани заради него.

Прибирането е необходимо , каза си той. Всеки го знае и всеки е съгласен, че е жизнено необходимо. Кой беше той, че да спори? Струваше му се ужасно само сега, когато седеше в един от студените столове на смъртта.

Главният Косач вдигна ръка и посочи към него. Ноктите на пръстите му изглеждаха малко по-дълги, отколкото е редно.

— Ти — отсече той, — дръзкият. Ела тук.

Останалите се отдръпнаха от пътеката и бизнесменът пристъпи напред. Дори не усещаше краката си. Сякаш Косачът го дърпаше напред с невидимо въже. Толкова властно беше присъствието му.

— Трябва да приберем първо него — заяви русият грубоват Косач в яркооранжевата роба и вдигна нещо, което приличаше на огнехвъргачка. — Прибери първо него за назидание на другите.

Но главният Косач поклати глава.

— Преди всичко прибери това. Няма да си играем с огън на борда на самолет. Второ, назиданието предполага, че ще остане някой, който ще извлече поука. Безсмислено е, след като няма да оцелее човек, на когото примерът да послужи.

Онзи свали оръжието си и смирено сведе глава. Останалите двама Косачи нищо не казаха.

— Твърде бързо напусна мястото си — обърна се главният Косач към бизнесмена. — Очевидно си на алфа позицията в самолета. Като такъв, ще те помоля да посочиш реда на Прибирането на тези добри хора. Може да избереш да бъдеш последен, но преди това трябва да определиш поредността на останалите.

— Аз… аз…

— Хайде, не бъди колеблив. Доста решително хукна към опашката на самолета. Призови същата воля, за да понесеш този момент.

Очевидно Косачът се забавляваше. Не беше редно — това беше едно от основните правила на Форума на Косачите. В съзнанието му се оформи мисълта Трябва да подам оплакване . Но осъзна, че ще е доста трудно да го направи, когато е мъртъв.

Огледа ужасените хора наоколо — сега бяха ужасени от него. Сега и той беше техен враг.

— Чакаме — напомни жената със зелената роба, нетърпелива да започват.

— Как? — попита мъжът, като се опитваше да наложи контрол върху дишането си. — Как ще извършите Прибирането?

Главният Косач отмести една от плохите на робата си и разкри цял арсенал спретнато подредени оръжия. Ножове с най-различни размери. Огнестрелни. Други предмети, които бизнесменът дори не разпозна.

— Ще избираме метода според настроението си. Без запалителни устройства, то се знае. Сега, моля, започни да посочваш, за да пристъпим към действие.

Жената сви длан около дръжката на мачете и отметна косата си със свободната си ръка. Тя наистина ли облиза устните си? Предстоящата сцена нямаше да има нищо общо с Прибирането — щеше да бъде кървава баня и бизнесменът не желаеше да участва по какъвто и да е начин в нея. Да, съдбата му беше предопределена и нищо не можеше да я промени. А това означаваше, че не е нужно да играе извратената игра на Косача. Изведнъж усети, че побеждава страха и се изправи, така че да изравни поглед с тъмните очи на Косача в същия нюанс на синьото като робата му.

— Не, няма да избирам и няма да ви доставя удоволствието да гледате как се гърча. — След това се обърна към останалите пасажери. — Съветвам всеки от вас сам да сложи край на живота си, преди Косачите да ви пипнат. Изпитват твърде голямо удоволствие. Не заслужават ранга си, нито честта да ви подложат на Прибирането.

Главният Косач го изгледа остро, но само за миг. След това се обърна към придружителите си.

— Започвайте! — заповяда. Другите извадиха оръжия и се впуснаха в чудовищното Прибиране. — Аз съм вашият край — заяви главният Косач на висок глас пред умиращите. — Аз съм последната дума в пълноценно изживените ви животи. Благодарете. И нека това е сбогуването ви.