Нил Шустерман - Косачи

— Смятате ли, че можете да залъгвате този конклав с бърборенето и суетата си? Не сме толкова първични, че да се замайваме от блещукане.

— Какво е вашето предложение, Косач Ранд? — попита Ксенократ.

— Възразявам! — викна Фарадей.

— Не може да възразите срещу нещо, което тя още не е казала.

Фарадей преглътна възраженията си и зачака.

Цитра наблюдаваше почти безстрастно, сякаш се намираше на тенис мач и някой бе отбелязал точка. Но тя не беше обикновен зрител, нали така? Тя беше топката. Както и Роуан.

— Предлагам — обяви Косач Ранд с коварството на смъртоносен скорпион — след определянето на победителя първата му задача да бъде Прибирането на губещия.

Из залата се разнесоха въздишки и възклицания. А Цитра… тя не можеше да повярва… чуваше се също и смях и дори похвали. Искаше ѝ се да се убеди, че жената в зелено не говори сериозно. Че това е просто следващото ниво от изпитанията.

Фарадей така беше излязъл от кожата си, че в първия момент не каза нищо. Не можеше дори да намери думи, за да възрази. Накрая гневът му се стовари като природна стихия. Вълна, помитаща брега.

— Това е плесница в лицето на всичко, което сме ние! На всичко, което вършим! Ние се занимаваме с Прибирането, но вие, Косач Годар и методите му… искате да превърнете работата ни в кървав спорт!

— Глупости — обади се Ранд. — Съвсем логично е. Заплахата от Прибирането ще бъде идеалният стимул за постигане на най-високо ниво.

И вместо да отхвърли искането като нелепо, за ужас на Цитра, Ксенократ се обърна към парламентариста:

— Има ли правило срещу подобно нещо?

Парламентаристът помисли и отвърна:

— При положение, че няма прецедент с явяването на двама стажанти, няма как да има правила, които указват как да се случва обучението им. Предложението се вписва в рамките ни.

— Рамки? — кресна Косач Фарадей. — Рамки? Самият морал на Форума на Косачите трябва да бъде наша рамка! Варварство е дори да си го помислим!

— О, моля — отговори Ксенократ с пренебрежително махване на ръката. — Спести ни цялата тази мелодрама, Фарадей. Това е преди всичко следствие от решението ти да вземеш двама стажанти, след като един е напълно достатъчен.

Тогава часовникът започна да отмерва седем часа.

— Настоявам за обстоен дебат и гласуване по този въпрос! — заяви Косач Фарадей, но три удара вече бяха отминали и Ксенократ не му обърна внимание.

— В правомощията си на Свещено острие, нареждам в случая на Роуан Дамиш и Цитра Теранова победителят да бъде длъжен да извърши Прибирането на другия в момента, в който получи пръстена си.

След това удари силно с чукчето си, постави край на конклава и подпечата съдбата им.

Нощта беше непрогледна, а дъждът се стичаше по прозорците на влака, размазвайки светлинките в далечината, докато накрая и те не изчезнаха. Роуан знаеше, че сега пътуват през провинцията, но тъмнината би могла да е и безвъздушно пространство.

— Няма да го направя — заяви Цитра и наруши мълчанието, което тегнеше над тях още от излизането им от конклава. — Не могат да ме накарат насила.

Фарадей не отрони и дума — дори не я погледна, затова Роуан отговори вместо него:

— Напротив, могат.