Нил Шустерман - Косачи

Ронда беше водачката на глутницата и се опитваше да освободи Цитра от тази илюзия с гримаси и звучни въздишки при всяко нейно погрешно движение.

Постъпката ѝ не беше преднамерена. Беше престъпление, подбудено от възможността, и в крайна сметка хвърли върху Цитра сянка, за която не си беше давала сметка, докато не видя момичето днес.

А Ронда изобщо не я беше грижа. Сякаш беше нещо отдавна отминало. Сега Цитра се почувства глупаво заради цялата история.

— Разбираш, че в Епохата на смъртните всичко това би се приело напълно различно. — Косач Кюри не се извърна нито веднъж към нея, докато ѝ говореше — не отместваше очи от пътя, докато шофираше. Цитра все още свикваше с този странен навик. Колко странно — да ти се налага да гледаш пътя си, за да можеш да го изминеш.

— Ако бяхме в Епохата на смъртните, нямаше да го направя — отговори Цитра уверено, — защото щях да бъда наясно, че тя няма да се върне. Да я бутна, щеше да е по-страшно от Прибирането.

— Имали са дума за това. Убийство.

Цитра се изкиска на архаичната дума.

— Колко смешно. Като ято гарвани.

— Сигурна съм, че тогава изобщо не е било смешно. — Кюри предприе бърза маневра, за да избегне катеричка на пътя. След това по изключение хвърли поглед към Цитра, щом пътят отново се изравни. — Значи присъдата, която си избрала за себе си, е да бъдеш Косач до края на дните си и да отнемаш човешки живот като наказание за една-едничка постъпка в детството ти.

— Не съм я избирала.

— Не си ли?

Цитра отвори уста да отговори, но после се спря. Ами ако Косач Кюри беше права? Ами ако дълбоко в себе си Цитра беше приела стажа при Косач Фарадей, за да се самонакаже за престъпление, за което единствено тя се тревожеше? Ако я бяха хванали или си беше признала, наказанието щеше да бъде кратко отстраняване от училище, най-много глоба за родителите ѝ и строго мъмрене. Дори можеше да се окаже и в неин плюс — съучениците ѝ щяха да внимават как се държат с нея.

— Разликата между теб и повечето хора, Цитра, е, че друг нямаше дори да се замисли за случката след съживяването на момичето. Щяха просто да забравят. Косач Фарадей е видял нещо у теб, когато те е избрал, вероятно твоята съвест. — Сетне добави: — Точно това ми подсказа, че лъжеш на конклава.

— Всъщност съм изненадана, че Бурята не видя как я бутам — призна Цитра. След това Косачът изрече нещо, което отключи верижна реакция в съзнанието на Цитра и промени всичко.

— Сигурна съм, че не е останало незабелязано — отговори тя. — Нищо не остава скрито от Бурята с камерите, поставени навсякъде. Но също така тя преценява за кои действия е нужна намеса и за кои — не.

Нищо не остава скрито за Бурята.

Съществуваха записи на всяко човешко действие още щом станеше факт, но за разлика от Епохата на смъртните, сега нямаше посегателства върху тази информация. Преди Бурята да стане съзнателна, когато е била позната под името „Облака“, престъпниците — дори обществените организации — са откривали незаконни начини за достъп до личната информация на хората и са я използвали. Всеки ученик знае, че злоупотребата с данни едва не довела до краха на цивилизацията, преди тези правомощия да бъдат възложени на Бурята. От този момент нататък не беше извършена нито една злоупотреба. Хората го чакаха с нетърпение. Бяха прехвърлили всичко в ръцете на машина без душа. Но очевидно тази машина имаше далеч по-чиста душа от който и да е човек.

Тя наблюдаваше света през милиони очи, слушаше през милиони уши. Решаваше дали да реагира, или не на безброй случки.

А това означаваш, че някъде в паметта ѝ се крие и запис на последните действия на Косач Фарадей в деня, в който животът му бе приключил.

Цитра осъзнаваше, че вероятно е безсмислено да се опитва да ги проследи, но ако кончината на Фарадей не беше акт на Себеприбиране? Ами ако е бил бутнат, както тя беше бутнала Ронда преди години? Но подобен акт не би могъл да се сравни с детинската ѝ постъпка. Би бил жесток и преднамерен. Ами ако смъртта на Фарадей беше — ако използваше думата, на която я беше научила Косач Кюри — убийство?