Нил Шустерман - Косачи

— Защо? — осмели се да попита Роуан. — Кой човек със здрав разум би искал да изпитва подобна болка?

— Надценяват здравия разум — отсече Годар. — Бих предпочел съзнанието ми да е по-ясно, отколкото да се радвам на здрав разум.

Дните на Цитра бяха запълнени с обучението и Прибирането.

Всеки ден Цитра придружаваше Косач Кюри до градове, избрани на абсолютно случаен принцип. Тя наблюдаваше как Косачът броди из улици, търговски центрове и паркове, как заприличва на лъвица, търсеща уязвима плячка. Цитра се научи да различава признаците на „застой“, както ги наричаше Косач Кюри — макар Цитра да не беше убедена колкото нея в готовността на преносителите им да станат субект на Прибирането. Цитра се чудеше колко от нейните собствени дни са били изпълнени с умора от живота, преди да стане стажант на смъртта. Ако Косач Кюри се беше натъкнала на Цитра в някой от онези моменти, дали щеше да я избере за Прибирането?

Веднъж минаваха край начално училище тъкмо когато децата се разотиваха, и Цитра я обзе неприятното чувство, че Кюри може да прибере някого от учениците.

— Никога не избирам деца за Прибирането — увери я Косачът. — Никога не съм виждала деца, които ми се струват инертни, но дори и да видя, не бих го направила. Мъмрили са ме за това на конклава, но така и не предприеха дисциплинарни действия срещу мен.

Косач Фарадей не се съобразяваше с подобно правило. Той строго се придържаше към статистиката от Епохата на смъртните. Броят на смъртните случаи сред малолетните е бил по-малък, но все пак са умирали. През времето, което бяха прекарали заедно, Цитра узна само за едно такова Прибиране. Фарадей не покани Роуан, нито пък нея, а по време на вечеря избухна в неконтролируем плач, за който после се извини. Цитра си даде обет, в случай че бъде ръкоположена, да следва политиката на Косач Кюри, дори да ѝ навлечеше неприятности със Съвета за подбор.

Почти всяка вечер тя и Косачът приготвяха вечеря за скърбящи семейства. Повечето от тях си тръгваха с повдигнат дух. Някои оставаха неутешими, обидени, изпълнени с омраза, но те бяха малцинство. Такива бяха животът и смъртта за Цитра в дните преди Конклава на жътвата. Не можеше да престане да мисли за Роуан, чудеше се как ли се справя. Копнееше да го срещне, но в същото време се ужасяваше от тази перспектива, тъй като знаеше, че след няколко кратки месеца ще го види за последен път, без значение какъв ще е изходът.

Цитра се придържаше към крехката надежда, че ако успее да докаже как Косач Фарадей е бил погубен от друг Косач, случаят можеше да послужи като прът в неуморните колела на Форума на Косачите. Прът, който щеше да освободи Цитра от задължението да прибере Роуан или той да прибере нея.

Повечето от претърпелите загуба, на които Цитра трябваше да съобщи за нея, бяха едни и същи: съпрузи, съпруги, деца, родители. В началото тя негодуваше, че Косач Кюри я поставяше на предна позиция пред тези съсипани хора, но скоро сама разбра защо. Не беше, за да го спести на себе си, а за да може Цитра да го изпита и да се научи как да показва състрадание пред лицето на трагедията. Действаше ѝ емоционално изтощително, но и я възнаграждаваше. Подготвяше я за ролята на Косач.

Само веднъж преживяването ѝ, последвало Прибирането, беше различно. Първата част от работата ѝ беше да открие семейството на прибрания. Ставаше дума за жена, която май нямаше близки роднини — само един брат, с когото не поддържаха отношения. Странен феномен във времена, през които фамилиите, заедно с далечните роднини, представляваха плетеница от поне шест поколения, ако не и повече. Въпреки това тази жена имаше само един брат. Цитра откри адреса, отиде там, но не му обърна особено внимание. Не осъзна къде се намира до момента, в който не стигна до мястото.