Нил Шустерман - Косачи

Това не беше дом, не и в традиционния смисъл — беше манастир, ограден със зид кирпичен комплекс в стила на историческите мисии. За разлика от онези антични постройки обаче, символът на върха на основната камбанария не беше кръст, а два пресечени камертона. Двузъбец. Символът на тоналните култове.

Това беше манастир на тоналистите.

Цитра потрепери така, както потръпват хората при вида на нещо чуждо, мрачно, загадъчно.

— Стой далеч от тези лунатици — беше ѝ казал веднъж баща ѝ. — Хората залитат натам и никой повече не ги вижда. — Което беше същинска небивалица. Никой не изчезваше в тези дни и в тази епоха. Бурята знаеше точно къде се намира всеки един човек през цялото време. Разбира се, не биваше да го споделя.

При други обстоятелства Цитра вероятно щеше да послуша съвета на татко си. И все пак задачата ѝ беше да съобщи за тежката загуба, а тя беше по-важна от всичко.

Момичето влезе в комплекса през портал с арка. Вратата не беше заключена. Озова се в градина, пълна с бели цветя с наситен аромат. Гардении. Тоналният култ беше свързан с аромати и звуци. Не се отдаваше голямо значение на зрението. В действителност по-крайните групи на тоналистите сами се ослепяваха, което Бурята неохотно допускаше, като възпираше лечебните нанити да върнат зрението им. Беше ужасно и все пак представляваше един от малкото изрази на религиозна свобода в свят, оставил боговете си да почиват в мир.

Цитра пое по каменната пътека през градината към църквата, върху която стоеше знакът на камертона, и влезе през тежка дъбова врата в параклис с пейки, подредени в редици. Беше тъмно, при все че от всяка страна имаше прозорци с витражи. Не датираха от Епохата на смъртните, а бяха изработени от тоналистите. Изобразяваха най-различни странни сцени: мъж без риза, помъкнал гигантски камертон на превития си гръб; каменен разлом, от който излизат мълнии; тълпа, бягаща от противно, подобно на червей създание, извито в двойна спирала и излизащо от земята.

Цитра не хареса тези изображения и нямаше представа в какво вярват пребиваващите тук хора — знаеше единствено, че е смехотворно. Нелепо. Всички бяха наясно, че тази така наречена религия е безумна смесица от убеждения от Епохата на смъртните, съчетани в безвкусна мозайка. И въпреки това съществуваха хора, които бяха привлечени от странната идеологическа плетеница.

Свещеник, монах или както и да наричаха пастора в техния култ, обикаляше край олтара, припяваше монотонно и гасеше свещи една по една.

— Извинете — заговори Цитра. Гласът ѝ прозвуча много по-силно, отколкото възнамеряваше. Дължеше се на акустиката в параклиса.

Мъжът не се стресна от нея. Угаси още една свещ, после остави сребърното пособие за гасене на свещи и тръгна към момичето с накуцване. Цитра се зачуди дали е пострадал, или религиозната свобода беше допуснала да запази травмата, причинила куцукането. По бръчките по лицето му съдеше, че отдавна е пропуснал момента да се подложи на подмладяване.

— Аз съм Борегард, помощник на енорийския свещеник. За изкупление ли сте дошли?

— Не — отговори тя и му показа гривната си, маркирана с печата на Косачите. — Трябва да говоря с Робърт Фъргюсън.

— Брат Фъргюсън се оттегли за следобедна почивка. Не бива да го безпокоя.

— Важно е — настоя тя.

Свещеникът въздъхна.

— Ами добре. Това, което се задава, не може да се избегне. — След това закуцука и остави Цитра сама.

Тя се огледа наоколо, проучи странната обстановка. При олтара пред нея имаше гранитно басейнче, пълно с вода, но водата беше мътна и зловонна. Точно зад него се виждаше символът на църквата: два стоманени пресечени камертона, подобни на тези на покрива отвън. Двузъбецът беше висок близо два метра и стоеше върху основа от обсидиан. До него, на отделна малка платформа върху кадифена черна възглавничка, се мъдреше гумено чукче. Именно символът привлече вниманието ѝ. Огромният камертон беше цилиндричен, сребрист, лъскав и хладен на допир.

— Искаш да го докоснеш, нали? Давай… не е забранено.

Цитра подскочи и се смъмри наум, задето беше допуснала да я сварят неподготвена.

— Аз съм брат Фъргюсън — представи се мъжът, докато се приближаваше — Искала си да ме видиш.

— Аз съм стажант на Почитаемата Косач Мария Кюри — каза му Цитра.

— Чувал съм за нея.

— Мисията ми е да ви предам скръбна вест.

— Хайде.

— Боя се, че днес, в един и петнайсет часа на обяд, Косач Кюри избра за Прибирането сестра ви Мариса Фъргюсън. Много съжалявам за загубата ви.