Кен Гримвуд - Игра на живот

Усети отчаяна нужда да поспи, да се изключи за малко от всичко и може би, противно на всяка надежда, да се събуди отново в света, който бе напуснал. Най-силно желаеше да се скрие в някоя анонимна, безлична хотелска стая, без изглед към променения градски пейзаж, без радио и телевизия да му напомнят какво се бе случило. Само че нямаше достатъчно пари и, разбира се, нямаше кредитни карти. И тъй като все пак не му се щеше да нощува в Пиемонт парк, нямаше друг избор, освен да се върне в „Емъри“, в стаята си. Може би Мартин щеше да е заспал.

Но той не спеше. Напълно буден, съквартирантът му седеше на бюрото и прелистваше брой на „Хай Файделити“. Когато Джеф влезе, Мартин го изгледа хладно и остави списанието.

— Е? Къде, по дяволите, беше?

— Из града. Мотах се по улиците.

— И не ти остана време да се помотаеш край бара на Дули, а? Или например случайно да минеш през кино „Фокс“? Едва не пропуснахме първата част на проклетия филм да те чакаме.

— Съжалявам, аз… не ми се идваше. Не тази вечер.

— Е, поне можеше да оставиш бележка, майка му стара! Даже на Джуди не си се обадил! Направо се побърка от тревога.

— Виж, наистина съм скапан. Не ми се говори.

Мартин се изсмя саркастично.

— По-добре си приготви речта за утре, ако смяташ пак да се видиш с Джуди. Ще бъде страшно бясна, като разбере, че не си мъртъв.

Джеф сънува, че умира, а като се събуди, се намери пак в същата стая в общежитието на колежа. Нищо не се бе променило. Мартин го нямаше, вероятно бе отишъл на училище. Да, но днес е събота сутрин, спомни си Джеф. Имаха ли часове в събота? Не бе сигурен.

Както и да е — беше сам и реши да се възползва от случая и да се разрови из шкафа и чекмеджетата на бюрото. Спомняше си книгите — „Допълнителна защита“, „Създаването на президента — 1960“, „Пътешествие с Чарли“ 2 2 Роман от Дж. Стайнбек. — Б.пр. . Плочите в новите им, лъскави, ненадраскани обложки извикаха хиляди чувствени образи от дните и нощите, които бе прекарал в слушане на музика — Стан Гетс и Жоао Гилберто, триото Кингстън, Джими Уидърспуун, десетки други — повечето отдавна износени или изгубени.

Включи грамофона „Харман-Кардон“, подарък от родителите му за Коледа, пусна „Дезафинадо“ и продължи да тършува из младежките си притежания — закачалки с провесени дънки „h.i.s.“ с подгънати маншети на крачолите, спортни якета „Ботани 500“, купа от турнира по тенис на училището в Ричмънд, което бе завършил, преди да постъпи в „Емъри“, колекция от очила „Хърикейн“, прилежно увити в парче плат, купени от магазина на Пат О’Брайън в Ню Орлиънс, спретнати купчинки броеве на „Плейбой“ и „Вог“.

Някъде отдолу се показа кутия с писма и снимки. Джеф я измъкна и седна на леглото да я разгледа. Намери свои снимки от детските си години, моментни снимки на момичета, чиито имена отдавна бе забравил, две серии от шаржови фотографии… и малък плик със семейни снимки — майка му, баща му и малката му сестра на пикник, на плажа, около коледната елха.

Инстинктивно пребърка джобовете си за дребни, откри монетния автомат на етажа и поиска от информацията в Орландо отдавна забравения си стар домашен номер.

— Ало? — обади се майка му с онзи разсеян тон, който с годините бе ставал все по-разсеян.

— Майко? — опита Джеф.

— Джеф! — Гласът й за момент заглъхна, когато се обърна да съобщи новината: — Скъпи, вдигни в кухнята, Джеф се обажда! — После, отново ясно: — Каква е тая работа? Защо ме наричаш „майко“? Смяташ, че си вече прекалено голям да ми викаш „мамо“, така ли?

Не беше се обръщал така към майка си от двайсетгодишната си възраст.

— Как… как я карате? — попита той.

— Знаеш, че като те няма, не е същото, но си намираме занимания. Миналата седмица ходихме за риба в Тайтъсвил. Баща ти хвана едно помпано — петнадесет кила! Много ми се ще да можех да изпратя малко — най-крехкото месо, което си опитвал. Е, прибрахме доста във фризера, но няма да е същото, като не е прясно.

Думите й извикаха вълна от разпокъсани спомени — летни недели с лодката на чичо му в Атлантическия океан, играта на слънчеви лъчи по излъсканата палуба, тъмна черта от буреносни облаци на хоризонта… порутените селца Тайтъсвил и Коко Бийч отпреди нашествието на НАСА… големия бял фризер в гаража им вкъщи, пълен с пържоли и риба, а над него — лавиците с кутии, натъпкани със старите му комикси и романи на Хайнлайн 3 3 Робърт Хайнлайн — американски писател-фантаст. — Б.пр. .

— Джеф? Чуваш ли ме?